Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
— Здравейте всички.
— Здравей, Ник — любезно поздравих аз.
Въпреки конфликта с Серж и другите, Ник го възприемах отделно от останалите третокурсници. Този младеж беше изненадващо приветлив и адекватен още от време на изпитанията по приемане в Академията, винаги с радост ни помагаше и много ни обясняваше. Освен това обеща да ме научи да виждам магическите сплитания, въпреки че засега не ни беше останало време за това, имахме си достатъчно друга работа.
— А къде са другите? — напрегнато попита Невил.
— Заети са със сутрешната медитация — сви рамене Ник.
Улових многозначителния поглед на Алиса, намекващ за вчерашния разговор.
Чез стана, приближи се с клатеща походка до Ник и го погледна в очите:
— А ти защо дойде?
— За да ви помогна — отвърна кратко той, отдръпна се от Чез и се приближи до масата.
— И с какво можеш да ни помогнеш? — попитах с интерес.
Ник седна на креслото на Чез и се облегна назад:
— Ами, първо, вече ви помогнах. Наистина ли си мислехте, че при пристигането си в Крайдол Серж няма да ви вземе насериозно?
Спогледахме се.
— За какво говориш?
— Цялата Прокълната къща трябваше да бъде натъпкана с подслушвателни заклинания за в случай, че вие и занапред не следвате заповедите на Серж.
— Трябваше да бъде?
— Да. За ваше щастие аз бях натоварен да сложа тези заклинания. И тъй като подкрепям желанието ви да помогнете на нисшите вампири, същата нощ влязох в къщата и поставих леко коригирани подслушващи заклинания, така че да подават изкривена информация. В противен случай Серж щеше от самото начало да знае за всички ваши планове и сега щяхте да сте в Академията и да отговаряте за предателство.
— Предателство — това е силно казано — неуверено каза Невил. — Ние не сме предатели.
— Вие не сте ли чели правилата на Академията? — Ник поправи очилата си с жест на типичен учен. — Учениците от Академията са длъжни безпрекословно да изпълняват заповедите на Върховните Майстори.
Посрещнахме това напомняне с мъртвешка тишина.
— Както и да е, мисля, че вашите начинания са интересни. Приятелските отношения със „свободните“ ще ни позволят по-бързо да намерим отговор на основния въпрос — кой ги снабдява с бойни артефакти.
Честно казано, сега ме вълнуваше малко по-друг въпрос. Какво друго е чул Ник? Разбира се, той беше добър човек, но изобщо не исках да го посвещавам в личните си проблеми и дела. Нали можеше да е научил, че Кейтен е жив… всъщност не, аз разказах за това веднага след завръщането ни от Академията, едва ли толкова бързо е успял да постави заклинанията.
Изглежда, че същата мисъл беше минала и през главата на Алиса.
— И много ли са тук… вашите заклинания? — попита тя, опитвайки се да говори колкото се може по-меко, но виждах колко й е трудно.
— Не, не, какво говориш — размаха ръце Ник. — Изобщо не мислех да подслушвам, всички инсталирани заклинания са фалшиви. За вашите планове разбрах едва когато дойдохте на мястото на срещата със „свободните“. Въпреки самоувереността на Серж, решихме да се презастраховаме и направихме няколко проследяващи и подслушващи заклинания, така че при пристигането си да не се натъкнем на някоя изненада. Тези заклинания ви откриха.
Ето на кого били тези заклинания! А ние си мислихме, че Серж няма да се подготвя предварително за срещата със „свободните“, щом е толкова уверен в силите си. Е, думите на Ник ме успокоиха малко, макар че остана леко притеснение. Какво му пречеше да остави няколко заклинания и от обикновено любопитство да подслушва разговорите ни?
— А как върви при вас? — попита Ник. — Установихте ли контакт с вампирите? Съгласни ли са да сътрудничат след пердаха, който им устроихме?
Ние се спогледахме, все още притеснени да се доверим на Ник, но нямахме особен избор — той вече знаеше почти всичко.
— Да, споразумяхме се — потвърдих кратко. — А вие какви планове имате?
— Серж цяла нощ работи над търсещи заклинания, настроени на магията на артефактите на „свободните“. Те имат много специфична енергия, така че могат да бъдат проследени. Мисля, че с помощта на това заклинание ще можем да ги открием в радиус от няколко квартала. Единственият недостатък е, че могат да се засекат само в момент на използване.
За някои е минус, а за други — плюс. Ако искаме да помогнем на „свободните“, ще трябва да ги предупредим, че повече не бива да използват артефактите. А и срещу кого ще използват бойни артефакти, ако успеем да решим спора?
— Между другото, има и друга причина нисшите вампири да не използват тези артефакти — продължи Ник. — От Академията дойдоха първите резултати.