Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
— Харесва ли ти празненството?
Клеъри се обърна и видя Магнус, облегнат на една от колоните. Очите му проблясваха в мрака. Тя се огледа наоколо и установи, че Джейс и другите се бяха смесили с тълпата.
Тя се опита да се усмихне.
— Има ли специален повод?
— Котаракът ми има рожден ден.
— О! — Отново се огледа. — Къде е котаракът ви?
Без да се отлепя от колоната, той каза важно.
— Не знам. Запилял се е някъде.
Клеъри си спести отговора, тъй като се появиха Джейс и Алек. Алек изглеждаше мрачен както винаги. Джейс бе сложил на врата си гердан от нежни блестящи цветя и, изглежда, се забавляваше.
— Къде са Саймън и Изабел? — попита Клеъри.
— На дансинга — посочи той. Тя ги видя в края на гъстото множество. Саймън правеше това, което винаги правеше, вместо да танцува — подскачаше нагоре-надолу и се чувстваше дискомфортно. Изабел се въртеше в кръг около него, извиваше се като змия, прокарваше пръсти по гърдите му. Гледаше го, сякаш възнамеряваше да го замъкне в някой ъгъл да правят секс. Клеъри обви ръце около себе си, гривните й се удариха една в друга. Ако танцуват малко по-притиснати един в друг, няма да е нужно да търсят ъгъл, за да правят секс, помисли си тя.
— Виж сега — каза Джейс, като се обърна към Магнус, — ние наистина трябва да говорим с…
— МАГНУС БЕЙН! — Дълбокият, бумтящ глас идваше от изненадващо нисък мъж, изглеждащ на около двайсет и пет — трийсет години. Беше целият изтъкан от мускули, с гладко обръсната глава и остра козя брадичка. Той посочи с треперещ пръст към Магнус, а лицето му бе почервеняло от гняв. — Някой е сложил светена вода в резервоара на мотора ми. Повреден е. Съсипан. Всички тръби са стопени.
— Стопени? — промърмори Магнус. — Колко неприятно.
— Искам да знам кой го е направил. — Мъжът оголи зъби, кучешките бяха дълги и остри. Клеъри гледаше вцепенена. По друг начин си бе представяла вампирските зъби: тези бяха тънки и остри като карфици. — Нали уж се закле тази нощ да няма нито един върколак, Бейн.
— Не съм поканил никой от лунните деца — каза Магнус, докато изучаваше блестящите си нокти. — Именно заради глупавата ви семейна вражда. Ако някой от тях е решил да ти повреди мотора, той определено не е сред гостите ми, така че… — Магнус се усмихна очарователно. — Нямам нищо общо с това.
Вампирът яростно изръмжа, като размахваше пръст към Магнус.
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че…
Блестящият показалец на Магнус трепна само за миг — толкова бързо, че Клеъри си помисли, че си е въобразила. Вампирът млъкна и се задави насред изречението си. Устата му се движеше, но от нея не излизаше нито звук.
— Считай, че вече не си добре дошъл тук — каза Магнус лениво, с широко отворени очи. Потресена, Клеъри видя, че зениците му бяха вертикални като на котка. — А сега си върви. — Той сви пръстите на ръката си и вампирът се обърна толкова бързо, сякаш някой го беше сграбчил за раменете и обърнал. Той се вряза в тълпата, като се запровира към изхода.
Джейс промърмори под нос:
— Беше впечатляващо.
— Имаш предвид това, как му свих сармите ли? — Магнус вдигна очи към тавана. — Знам. Какъв е нейният проблем?
Алек се покашля. След миг Клеъри разбра, че това беше смях. Започна да му става навик, помисли си тя.
— Трябва да знаете, че ние сипахме светена вода в резервоара — призна той.
— АЛЕК! — извика Джейс. — Затваряй си устата!
— Все едно не съм го чул — каза весело Магнус. — Какви отмъстителни малки копелета сте само! Знаете, че моторите им се движат с демонична енергия. Съмнявам се, че ще може да се поправи.
— Една пиявица с тузарски мотор по-малко — каза Джейс. — Къса ми се сърцето.
— Чувал съм, че някои от тях можели да летят с моторите си — вметна Алек, който бе разговорлив като никога. Дори се усмихваше.
— Това го има само в старите приказки за вещици — каза Магнус, котешките му очи блестяха. — Е, за това ли дойдохте на купона ми? За да повредите моторите на няколко кръвопийци?