Когато боговете се смеят

Първият от заподозрените се оказа наскоро пристигнал от Твер младеж, който решил да види какво представлява младежкият живот в столицата. Веднага отхвърлиха неговата кандидатура, защото след три часа успяха да установят, че той е в Москва само от две денонощия, а в дните, когато са били извършени убийствата на Фризе и Курбанов, си е бил в родния град и дори е ходел на работа. Вторият се видя на детективите по-перспективен за по-нататъшно разработване — беше московчанин, работеше като метранпаж в слабо известен и нискотиражен вестник.

— Какво пък — весело заключи Коротков, — ще смятаме, че ненапразно будувахме снощи. Кога ще дойде момичето да гледа филма?

— В десет — уморено отговори Настя, която в края на краищата започна да усеща прекараната без сън нощ. Обратно на очакванията, времето се държеше в пълно съгласие с прогнозите на синоптиците — жегата изчезна, сякаш никога не беше я имало, задуха студен вятър, а в небето се тълпяха в безреда дъждовни облаци. Рязката промяна на атмосферното налягане докара на Настя главоболие и гадене. „Май остарявам. Никога по-рано не съм реагирала така на промените на времето — разсеяно си помисли тя. — Ама какво ли се чудя, догодина навършвам четирийсет. Така си е, не съм вече младо момиче“.

— Много добре. — Коротков беше бодър и пълен с енергия, сякаш не бе седял цяла нощ с Настя в колата, а кротко бе спал в мекото си легло. — Женечка ще го идентифицира и ние спокойно ще пристъпим към наблюдение. Щом започне да дебне поредната си жертва, се приготвяме и в най-важния момент го пипваме на местопрестъплението.

Настя наля вряла вода при кафето в чашите, разбърка, добави захар. От изпитото през нощта и сутринта кафе на езика вече й горчеше, но тя знаеше, че пак ще го пие, инак ще заспи буквално в крачка.

— Ами ако не убие никого повече? Искам да кажа, че може никой друг да не му даде повод и той да не изпита желание да проследява и убива някого. Криминалистите нямат нищо, с което да го свържат с първите два трупа.

— Не може да нямат нищо — авторитетно заяви Коротков и шумно отпи от кафето си. — Те винаги имат нещо.

— Аха, имат — потвърди Настя, — но не стопроцентово. Разбираш ли, когато Фена се е приближавал изотзад към жертвата и е започвал да я души, гърбът на жертвата по естествен начин се е притискал до гърдите на убиеца. По този начин по дрехите на потърпевшите са останали микрочастици от дрехите на престъпника. Но!

Тя вдигна пръст, после замислено го разклати, взе си цигара, запали я.

— Абсолютно същите следи остават след блъсканица в обществения транспорт или във всякаква друга тълпа. Освен това сред микрочастиците, намерени по фланелките на Фризе и Курбанов, няма еднакви. Ако убиецът е извършвал престъпленията с едни и същи дрехи, щеше да има частици от тези дрехи по фланелките на двамата потърпевши. Ако можехме да намерим еднакви микрочастици в първия и във втория случай, тогава поне щяхме да знаем какви дрехи да търсим у заподозрения. Вярно, като доказателство за съда това е доста хилаво, но поне би имало за какво да говорим. А така какво имаме налице? Микрочастиците по фланелките на убитите са много, но кои от тях са от дрехите на убиеца, а кои — от случайни докосвания в тълпа — това е невъзможно да се определи. Експертите са извършили колосална работа, а полза — никаква.