Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
Сега, когато вече имаше Антарктида, следващите в списъка на генералисимус Ернесто Корасон щяха да бъдат Уругвай и Парагвай. Хуан си помисли, че единственото, което спасява Чили, са Андите, през които трудно можеш да прекараш армия. Във Венецуела Чавес беше изградил армията си с бартерни сделки петрол срещу оръжие с Русия и сега само чакаше повод да се нахвърли на Колумбия. Несигурната демокрация в Ирак щеше да рухне като кула от кибритени клечки в мига, когато Иран започне да налага влиянието си в района.
Хуан искаше да каже всичко това на Овърхолт, но знаеше, че е излишно. Беше сигурен, че съветниците вече са изложили на президента това възможно развитие и не са успели да променят мнението му.
— Хайде, кажи ми сега нещо хубаво — помоли Хуан.
— О, имам и такива новини — отговори Овърхолт и гласът му малко се оживи. — Имаме една връзка в Аржентина, която казва, че твоята изчезнала професорка е в Буенос Айрес.
— Ха, това стеснява кръга до град с дванайсет милиона жители.
— Имай ми малко вяра — въздъхна ветеранът от ЦРУ. — Намира се в мансарден апартамент на петия етаж в район Риколета, малко след булевард „Лас Херас“.
— Ако не ме лъже паметта, район Риколета е шикозната част на града.
— Апартаментът е на генерал Фелипе Еспиноза, командира на Девета бригада.
— На Девета бригада? — Това не беше добра новина.
— За съжаление. Генералът я разпитва лично. Бих се обзаложил, че му помагат шпионите от китайското посолство в столицата.
Кабрило изстена, като си представи Тамара Райт, вързана за някой стол.
— Изпрати ми информация за сградата. Привечер ще бъдем пред крайбрежието.
— Как ще я измъкнете?
— Щом измисля някакъв план, ти първи ще го научиш. — Хуан прекъсна връзката и се облегна назад, като несъзнателно потъркваше брадичката си. Изобщо не се беше пошегувал. Нямаше ни най-малка представа как да спаси доктор Райт.
20.
Лошото време отклоняваше „Орегон“ от курса му на юг. Корабът и екипажът понасяха стоически ударите на вълните, сякаш бяха наказание за отвличането на Тамара. Поне Кабрило изпитваше подобно усещане. Някои вълни достигаха височината на мостика и щом кърмата се повдигаше високо, от водометните движители се изстрелваха дълги трийсет метра струи.
Хуан беше събрал старшите от екипа в съвещателната зала на Корпорацията. Тя беше разрушена от пряко попадение на либийската фрегата и при ремонта той се беше спрял на модерен дизайн от метал и стъкло. В масата бяха вградени тънки електрически кабели. Когато по тях протичаше ток, се образуваше статичен заряд, който държеше документите на мястото им, независимо от силата на вълнението.
Тъй като в момента вятърът беше много силен, по кабелите течеше ток. На двете противоположни стени висяха огромни плоски екрани, на които се въртяха снимки от сградата, която щеше да бъде тяхна цел.
Тя беше красива, във френски стил. Всъщност голяма част от старите сгради в Буенос Айрес бяха в някогашния френски имперски стил: с мансарди, каменни орнаменти и безброй колони. В богатия район Риколета имаше безброй паркове, изпълнени със статуи на мъртви водачи. Много от главните улици бяха направени така, че да поемат радиуса на завиваща карета с осем коня.
Тъй като на Макс Хенли му липсваха тактически способности, той не участваше в съвещанието, а дежуреше в оперативния център. С Кабрило бяха Марк Мърфи, Ерик Стоун, Линда Рос, Еди Сенг и Франклин Линкълн, експертът по оръжията. Еди, Линда и Линк носеха черни бойни униформи. Марк беше навлякъл фланелен суичър върху тениската си с изображение на халба баварска бира.
Хуан отпи глътка кафе от чашата и я остави във вдлъбнатината на вградения в масата въртящ се чашодържател.
— Да обобщя. Няма да вкараме кораба в аржентински териториални води, така че ще трябва да осъществим подводно проникване. Нали така? — Останалите закимаха. — Предлагам да използваме по-големия десетместен „Номад 1000“. Вероятно няма да имаме нужда от площта, но по-добре повече място.
— Кой ще дежури на подводницата, докато действаме? — попита Линк.
— Не знам още. Първо трябва да направим план. Предполагам, че подобна сграда има портиер. Може би той ще е нашият ключ. Още не съм сигурен.
Еди вдигна ръка, въпреки че Хуан стотици пъти му беше казвал да говори направо.
— Ако я държат под покрива, няма ли да е по-удобно да влезем от там?