Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
— Ето ти още материал за разсъждения. Сателитът не беше шпионски и дори слухове не са се носили за него. Целта му беше да следи емисиите на въглероден двуокис и да контролира дали страните изпълняват своите задължения, които ще бъдат записани в договора, който ще замести Протокола от Киото.
Хуан замълча.
— Разбира се — започна той след малко, — могат да скрият термичните следи от своята дейност в Антарктида, използвайки морската вода, но търсенето и ваденето на петрол и газ ще вдигне гъст облак въглероден двуокис на място, където не би трябвало да го има. Ако сателитът беше заработил, веднага щяхме да разберем какво вършат там.
— Щом са се готвили да анексират полуострова само седмица след като свалиха сателита, защо са си направили труда? — полюбопитства Овърхолт.
— Ланг, не внимаваш. Сделката с Китай е била уговорена едва през последните няколко дни. Без този съюзник Аржентина трябваше да крие дейността си още месеци или дори година. Китайците може да са им помогнали да го свалят като израз на добра воля или гаранция, че ще получат по-голямата част от суровия петрол, добит от новите кладенци. Това показва, че от доста време се ухажват взаимно.
— Трябваше да се сетя.
— Аз прекарах последните осемнайсет часа в полицията и ме скъсаха от разпити, но го проумях. Наистина трябваше да се сетиш.
— Какви са плановете ви?
— Трябва да се свържа с „Орегон“, преди да ти отговоря. И ти ме дръж в течение.
— Скоро ще се чуем.
Макс, който беше чул целия разговор, попита:
— Не знаеш къде отиваме?
— Да не мислиш, че бих се доверил на местните да намерят Тамара Райт? Ние я въвлякохме в тази каша и ние ще я измъкнем. Наех самолета с най-голям обсег на полета. Така че ще я намерим, където и да се намира.
— Затова те обичам. Няма да се уплашиш от никакви разходи, за да ми организираш среща.
Кабрило се ухили на безсрамието му и отново си сложи слушалките, за да се свърже с кораба. Помоли Хали Касим, специалиста им по комуникациите, да го свърже с Ерик Стоун.
— Защо ни изтегли от издирването на залива? — попита той вместо поздрав.
— Защото вече си го намерил.
— Аз?
— Намира се на няколко километра с моторна шейна от станцията „Уилсън-Джордж“.
— Откъде знаеш?
— Защото съм Председателят. — Хуан наистина беше много уморен. — Моля те, направи ми услуга. Искам да провериш летищния дневник на „Джексън Евърс“ за всички частни самолети, които са излетели оттук, да речем, от полунощ до обяд.
В дните преди единайсети септември би могъл да измъкне с чар тази информация от красивото момиче в приемната на фирмата, но вече не ставаше.
— Дай ми секунда. — По линията се чу как пръстите на Стоун бягат по клавиатурата.
Хуан искаше да провери едно свое предчувствие.
— Един последен файъруол — успокои го Ерик. — Вътре съм. Добре, имаме два полета. Единият е чартърен полет на „Атлантик Авиейшън“, излетял днес сутринта в девет за Ню Йорк Сити. Другият е на частен самолет, който е попълнил летателен план до Мексико Сити. Излетял е в един и половина сутринта.
— Можеш ли да ми кажеш повече за този самолет?
— Чакай малко. Тук има още една база данни. — Тя му отне по-малко от минута. — Самолетът е собственост на компания, регистрирана на Кайманските острови.
— Офшорка?
— Без съмнение. Ще отнеме малко време да… Задръж. Проверявам старите полети. Пристигнал е от Мексико Сити преди три дни на сиатълското международно летище „Такома“.
— А вчера са кацнали тук — завърши Хуан вместо него. Това беше самолетът, а за Мексико Сити летяха единствено, за да презаредят.
Той се обърна към Макс.
— Водят я в Аржентина.
19.
Конят беше голям арабски жребец с толкова стегнати мускули, че вените изпъкваха под лъскавата му козина. Беше потен и дишаше тежко, но му беше приятно да се носи в галоп по аржентинската равнина. Ездачката едва помръдваше на седлото, а шапката й висеше на тила на кожено ремъче.
Максин Еспиноза беше отлична ездачка и обичаше да се носи в галоп от господарската къща до реката, сякаш се готвеше за световното. Беше с кафяви бричове за езда и бяла мъжка риза, разкопчана толкова, че вятърът да милва голата й кожа. Ботушите й имаха онзи вид на използвани, който се получава след дълги часове езда и продължително лъскане.
Това беше съвършеният миг през късния следобед, когато слънчевите лъчи нашарваха земята със светлини и сенки и падаха толкова косо, че тревата заприличваше на полирано злато.