Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
— Как успя да я видиш?
— Отразяваше се в огледалото до входната врата.
Линда поклати глава.
— Аз видях в огледалото единствено себе си.
— Такава е човешката природа — отговори Хуан. — В огледалата и в снимките човек първо търси да види себе си. Суета.
— А сега какво ще правим? Да проверим задния вход?
— Не, там сигурно също има камери. Ако пак ни видят, ще се обадят в полицията или просто ще ни задържат сами.
— Значи ще използваме идеята на Марк?
— Бойният чук ще свърши работата. — Намериха една козирка няколко входа по-нататък и се скриха от дъжда. Улицата беше толкова тиха, че щяха да забележат всяка полицейска кола много преди ченгетата да са ги видели. Хуан се свърза с Линк по радиостанцията.
— Готови сме да действаме. Вие карате?
— Марк е на улицата и вече е запалил една кола — отговори Линкълн. — Намерих това, което ни е нужно, и само чакам дума от теб.
— Качвайте се и тръгвайте. Колко време ще ви трябва да дойдете?
— Ако пристанищните ченгета или пътна полиция не ни затруднят — някъде около час.
— Добре, ще се видим тук. — Хуан смени честотите. — Майк, там ли си?
— Да, заедно с рибите.
— Премести се на координатна точка „Бета“.
— Веднага. — В гласа на Майк Троно се усети лека изненада. Беше разбрал, че председателят има неприятно предчувствие.
— Защо да мести подводницата? — попита Линда.
— Хрумна ми, че при това лошо време ще има много полицаи без работа. Щом се вдигне тревога, всички ченгета в Буенос Айрес ще са по петите ни.
Двамата обикаляха пряката, като внимаваха никой да не ги види. Веднъж трябваше да се скрият зад легените за строителни отпадъци пред някакъв строеж, защото по улицата бавно мина полицейска кола. Полицаят вътре не оглеждаше тротоарите, а се беше съсредоточил в шофирането под силния дъжд. Единственият минувач беше един човек с куче.
Хуан докосна бутона на слушалката на ухото си.
— Докладвай, Линк.
— Нещата вървят гладко. Промъкнах се покрай охраната, въпреки че испанският ми е доста ръждив и приличам на местен толкова, колкото и на хипопотам. Като кажеш на хората, че трябва да вземеш нещо назаем от Девета бригада, въпросите секват.
— Това е хубавото на полицейските държави. Никой не смее да надигне глава. Знаят, че може да им я отрежат.
— Марк е точно пред мен вече наближаваме.
— Ще ви видим, когато пристигнете.
Петнайсет минути по-късно странен конвой зави зад ъгъла и започна да се приближава. Мърф беше начело с някаква невзрачна кола. На покрива й примигваха сигнални лампи, сякаш за да обявят присъствието на второто превозно средство. Което и беше целта. Линк седеше зад волана на кран с емблемата на пристанищните власти на Буенос Айрес. Тази машина нямаше истинско купе, а нещо като купол на танк, монтиран върху шаси за тежки товари. Гумите му бяха двойно по-големи от тези на автомобила. Телескопичната стрела беше прибрана, но въпреки това стърчеше като таран.
Щеше да се наложи да действат бързо, защото кранът насред елегантния квартал щеше да привлече внимание. Хуан свали шлифера и сакото и разкъса бялата си риза, при което иглата на вратовръзката му отлетя. В края на краищата това беше само маскировка. Остана по черна тениска с дълги ръкави и два празни кобура под мишниците. Сложи и чифт черни ръкавици.
Линда стигна до колата още преди Марк да спре. Той загаси работещите с батерии аварийни светлини и ги свали от покрива. Вендузите, които ги прикрепяха, издадоха доста неприлично мляскане. Мърф се затича към крана заедно с Хуан, който се покатери на куката, полюляваща се от върха на стрелата. Там го посрещна Линк, който му подаде един МП-5 и чифт пистолети малък калибър, които отблизо пробиваха всяка бронежилетка.
Хуан напъха пистолетите в кобурите под мишниците си, Мърф седна в кабината на крана, а Линда влезе в седана. Франклин Линкълн беше възседнал стрелата и я стисна здраво с бедра, секунда преди Мърф да задейства хидравликата, която я избутваше нагоре.
Всичко се случваше с главоломна бързина. Такъв беше планът.
Стрелата започна да се удължава към петия етаж. Марк внимаваше шумът на двигателя да не е силен, като жертваше бързината за по-голямо прикритие, но на Хуан му се струваше, че кранът ръмжи като животно. С Линк се изправиха на върха на стрелата, когато тя се насочи към един от прозорците на апартамента. На долния етаж се появи светлина, но, слава Богу, прозорците на Еспиноза останаха тъмни.