Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
Кабрило пусна халата си на земята и закачи към китките си четири тежести по триста грама. Водата не беше дълбока, защото корабът бързаше за Аржентина, затова той се гмурна, без да потапя цялото си тяло, и заплува бруст.
Водата беше неговото убежище, където можеше да освободи съзнанието си и да се отпусне. Повторението на движенията и лекото парене на мускулите бяха като медитация.
На сутринта, след обилна закуска, Хуан пое дежурството си в оперативния център. Дойде малко по-рано, за да замени Ерик Стоун, който беше изкарал най-гадната вахта — от полунощ до разсъмване. Еди с благодарност стана от мястото на кормчията, след като информира Хуан за корабите около „Орегон“ и времето, което вървеше на разваляне.
Главният екран с дължина два метра и половина показваше морето, сякаш бяха на мостика, който се намираше няколко палуби над тях. Небето беше сиво и свъсено, а по него се кълбяха грозни облаци. Водата беше черна като утайката на кафе, като се изключат гребените на вълните, които вятърът рошеше и които редовно прехвърляха релинга и се стичаха със съскане към отливниците. Един от моряците беше на бака и подсигуряваше два от капаците на трюма. На фона на стихията той изглеждаше малък и безпомощен като дете и когато най-сетне се прибра, Хуан въздъхна от облекчение.
Хали Касим, корабният специалист по комуникациите, седеше на бойния си пост до стената вдясно, до тъмния екран на сонарната система на „Орегон“. При това силно вълнение и скоростта, с която се движеше корабът, беше невъзможно да се улавят акустични сигнали, затова системата беше изключена.
— Председателю, търсят те по телефона — каза Хали. Косата му стърчеше в най-различни посоки и в най-разнообразни форми заради старомодните слушалки с микрофон, които предпочиташе. — Овърхолт от ЦРУ.
— Крайно време беше — измърмори Хуан и закачи слушалката в ухото си. — Лангстън, какво имаш за мен?
— Добро утро — изръмжа ветеранът. От тона му Кабрило разбра, че новината е лоша. — Току-що свърши срещата на Съвета на президента по националната сигурност. Директорът на централното разузнаване ми звънна преди пет минути. Обединените началник-щабове докладваха, че край чилийските брегове е открита бърза китайска нападателна подводница. Според курса и скоростта й след ден или малко повече ще е пред Антарктическия полуостров.
— Искат да ни поставят пред свършен факт — отбеляза Хуан. Не беше изненадан.
— Така е. Аржентинците потвърдиха, че държат нашите учени от станцията „Палмър“, както и още двайсетина от Русия, Норвегия, Чили и Австралия. Слава Богу, бройката не е голяма, защото става дума за екипите за презимуване.
— Какъв е нашият официален отговор на станалото? Какво ще направи президентът?
— Китай обяви, че ще наложи вето на всеки опит да бъде осъдена Аржентина в ООН. Няма да има резолюции или санкции.
Хуан се изсмя подигравателно.
— Това е голям провал. Как ще ги спрем, без ООН да им се поскара?
Овърхолт се изсмя нервно от разочарование и умора. Той споделяше мнението на Кабрило за международната организация.
— А сега лошата новина. Президентът няма да разреши употребата на сила. Англия и Русия дрънкат саби, но политическа воля в Парламента и Думата липсва. Ръководствата на Сената и Камарата на представителите също намекнаха, че не са готови да защитават Антарктическия договор с цената на американски животи.
— И това е всичко? — попита отвратено Хуан. — Наричаме се морална нация, но когато дойде времето да се воюва за идеалите ни, политиците си завират главите в пясъка.
— Да, така е. Макар че по-скоро са си ги заврели в задниците.
— Ние отстъпваме от нашите морални и договорни задължения. Ланг, съжалявам, но това решение е погрешно.
— Момче, проповядваш не комуто трябва — каза внимателно Овърхолт. — Аз служа по волята на президента, така че нищо не мога да направя. За протокола: моят началник сметна, че трябва да изритаме аржентинците от Антарктида. На същото мнение е и председателят на Обединените началник-щабове. Те също разбират какъв опасен прецедент е това.
— Сега какво ще стане?
— Как какво? Нищо. Ще съчиним някоя резолюция, на която китайците ще наложат вето в Съвета за сигурност, и толкова. За съжаление.