Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
— Ако обещаеш да не говориш за съпруга ми и неговата работа.
— Ще бъда добър войник и ще изпълня тази заповед.
Пилотът на хеликоптера изпита облекчение, че двамата пътници платиха в брой, защото когато видя местоназначението им, реши, че всеки техен чек ще е без покритие. Сега обаче си каза, че трябва да се обади на партньора си да провери дали и парите не са фалшиви.
Беше се спазарил да ги закара от международното летище на Рио Галеао до някакъв товарен кораб на сто мили навътре в океана. Отдалече той приличаше на десетките плавателни съдове, които всяка седмица се насочват към Бразилия, но когато наближиха и започна да различава подробности, реши, че това е купчина ръжда, която едва се държи на вода. Пушекът от димохода беше толкова черен, че според него караха със смес от котелно гориво и старо смазочно масло. Палубните кранове едва се крепяха на местата си, да не говорим как биха вдигали товари. Той погледна през рамо по-младия от пътниците, сякаш искаше да попита: „Сигурни ли сте?“
Мъжът имаше нездравия цвят на човек, който не е спал от дни и носи тежко бреме. Въпреки това му намигна и загрижеността по лицето му се стопи.
— Не е много за гледане — каза пътникът по интеркома, — но си върши работата.
— Не мисля, че мога да кацна на палубата — каза пилотът на английски с португалски акцент.
— Няма проблеми. Само зависни над кърмата и ние ще скочим.
Другият пътник, мъж на петдесет-шейсет години с превързана глава, изстена пред перспективата да скочи от хеликоптера.
Пилотът насочи вниманието си към управлението на апарата, а пътниците събраха багажа си, който се състоеше от лаптоп и износена брезентова мешка. Всичко останало беше изхвърлено в Мисисипи.
На Хуан Кабрило никога не му омръзваше да гледа „Орион“. За него той беше произведение на изкуството, също като картините, които висяха по стените на тайните коридори. Трябваше обаче да признае, че завръщането у дома е по-сладко, когато мисията е изпълнена. Беше намигнал наперено на пилота, но тревогата за съдбата на Тамара стискаше стомаха му с ледени пръсти.
Бразилският пилот спусна хеликоптера на трийсетина сантиметра от палубата и Макс и Хуан скочиха. Приведоха се, за да устоят на въздушната струя от плющящото витло, докато пилотът издигаше машината. Щом хеликоптерът се превърна в бляскава точка на хоризонта, кормчията — Хуан предположи, че е Ерик Стоун — спря машината за дим, която създаваше илюзията, че корабът се задвижва от традиционните, макар и лошо поддържани дизели.
Хуан се отправи към флагщока с иранския флаг, отдаде традиционния си поздрав с един пръст и последва Макс към надстройката.
При водонепроницаемата врата ги посрещнаха д-р Хъксли и Линда Рос. Хъксли веднага поведе Макс към медицинския център, мърморейки, че в болницата са го зашили като касапи.
— Добре дошли — поздрави ги Линда. — Това със сигурност не е било почивката, която очаквахте.
— Как се казваше: няма ненаказано добро? Свършихте отлична работа в Антарктида.
— Благодаря. — В гласа й се долавяше известна горчивина. — Предадохме разузнавателната информация на Овърхолт само двайсет и четири часа преди аржентинците да извършат анексията, така че не му свърши кой знае каква работа.
— Какви са последните новини?
— Няма контакт с останалите станции на полуострова. Смятаме, че аржентинците се пленили учените и ще ги използват като човешки щит срещу нападение на петролния терминал.
Хуан се намръщи.
— Копират номерата на Саддам.
— Генералисимусът както винаги играе непочтено.
— Попитах Овърхолт дали имат някакви контакти в Аржентина, за да открият Тамара Райт. Обаждал ли се е?
— Съжалявам, не.
Кабрило се намръщи още повече.
— Това нямаше да се случи, ако… — Нищо нямаше да се промени, ако дадеше израз на чувствата си, затова замълча и кимна на Линда да влязат в кораба. „Орегон“ ускоряваше ход и вятърът започна да мете палубата.
— След трийсет часа ще бъдем пред бреговете на Аржентина. Ако извадим късмет, Овърхолт ще намери някакви връзки там.
— Божичко, искрено се надявам — каза Хуан и прекара пръсти през косата си. — Трябва да изразходвам малко енергия, за да се успокоя. Ще бъда в басейна.
Един от двата огромни резервоара за баласт, които Корпорацията използваше да повдига или потапя кораба, в зависимост от нужната маскировка, беше облицован с карарски мрамор и осветен с комбинация от лампи, които доста успешно наподобяваха слънчевата светлина. Басейнът отнесе попадения, когато „Орегон“ се изправи срещу либийската фрегата, но майсторите, които направиха ремонта, си бяха свършили добре работата.