Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
Осветлението в подводницата беше превключено на червени аварийни светлини, за да свикнат очите на екипажа с предстоящата тъмнина.
Когато изкуственият басейн се напълни, хидравлични помпи отвориха кила под него. Водата в басейна започна да се плиска бурно и бяла пяна заля единия от техниците.
Подводницата бавно се плъзна към водата от спусъковата шейна. Вълните започнаха да се блъскат в прозрачния плексигласов купол. Вълнението беше твърде силно, за да спуснат водолаз в басейна, затова един от техниците трябваше да скочи на подводницата и да освободи въжетата, докато тя се полюшваше застрашително. Когато той скочи обратно на кораба, Майк изпусна въздуха от резервоарите и подводницата се гмурна под корпуса на „Орегон“.
Водата беше черна като мастило и на малката дълбочина, на която се спуснаха, усещаха могъщите талази на Южния Атлантически океан. Докато не се спуснаха на петнайсет метра, „Номад“ подскачаше и се полюшваше в предизвикващ гадене балет.
— Добре ли сте всички отзад? — попита Троно през рамо, след като зададе курс на запад.
Линда беше ударила ръката си в стоманения корпус.
Хуан се промъкна през аскетичната кабина и седна на мястото на помощник-капитана.
— Приблизително в колко часа ще пристигнем?
— Момент. — Майк въведе цифри в навигационния компютър и той почти веднага изплю информацията. — Ще трябва да прекараме пет часа в тази лодка. Разбира се, стига да не попаднем на бреговата охрана или на флота.
— Не могат да ни чуят с тази машина. — Хуан се облегна назад, за да види останалите. — Пет часа. Можем да подремнем.
— Марк, ела да се гушнем — изхили се Линк.
— Забрави, великане. Най-много да ме изблъскаш на пода.
Плаването към крайбрежието беше монотонно. Нямаше корабоплаване към и от Буенос Айрес, както и военни патрули. Изплуваха на повърхността на около километър и половина от брега. Близостта на сушата беше укротила донякъде вълните, но продължаваше да вали. През водната завеса се виждаха светлините на високите сгради в центъра на града, които създаваха призрачна аура. Онова, което беше известно като латиноамериканския Париж, имаше зловещ вид на фона на бурята. Само на километър и половина от тях лежеше място, изпълнено със страх и смърт, където държавата контролираше изцяло живота на своите поданици. Ако ги заловяха, това щеше да е смъртната им присъда.
Хуан организира прибирането на екипировката им във водонепроницаеми торби. После се зае с връзването им за гумената лодка, когато му ги подаваха една по една през люка. Имаше чувството, че са взели прекалено много неща, но трябваше да са готови за всичко.
Сложи си слушалките с микрофон и каза:
— Проба, проба, как ме чуваш?
— Чудесно — отговори Майк от командния пулт на подводницата.
— Пази къщата, докато се върнем.
— Дадено, председателю.
Хуан изчака и останалите трима да се изкатерят през люка и да се настанят в гумената лодка, преди да освободи въжето, което я държеше за подводницата. Докато се отдалечаваха от нея, той погледна към един вързоп неща, които бяха оставили на палубата, и се помоли да не стане нужда от тях.
Електрическият двигател на лодката заработи и тихото свирене, което издаваше, се изгуби в талазите на бурята. Ниският силует на гумената лодка я правеше почти невидима. Хуан трябваше да се отклони няколко градуса от курса заради могъщото течение на Рио де ла Плата — реката, привлякла първите испански заселници, които основали Буенос Айрес.
Насочиха се към индустриалната част на пристанището, където лежаха на котва големи контейнеровози, за които нямаше работа, след като толкова малко държави търгуваха с хунтата. Кабрило отбеляза, че корабите тук са регистрирани в държави като Куба, Либия, Китай, Венецуела и Иран. Това не го изненада.
Заради лошото време по кейовете нищо не помръдваше, доколкото можеха да видят от ниския си наблюдателен пункт в надуваемата лодка. Големите портални кранове бяха неподвижни. Плъзнаха се под един неизползван кей, чиито бетонни колони бяха покрити с миди и водорасли, които миришеха на йод. Водата беше необикновено чиста благодарение на речното течение.