Тайната на остров Пайн

Тя се съпротивлява няколко секунди, но скоро отстъпи и сложи ръка на тила му.

Най-накрая Хименес се отдръпна.

— Божичко, колко ми липсваше.

Отговорът на Максин беше нова, по-страстна целувка. Сега, когато бяха насаме, цялата преструвка с неговата плахост изчезна. Отстъпиха пред желанието си.

Доста по-късно лежаха един до друг на набързо постланото одеяло. Тя игриво докосна белезите от изгаряне по лицето му, които още бяха зачервени, и подхвърли:

— Вече не си толкова красив. Май ще трябва да си намеря друг любовник.

— Не мисля, че има някой в полка, който ще се осмели на това.

— Нима искаш да кажеш, че не си струвам военен съд?

— За мен ти си струваш и самата смърт, но не бива да забравяш, че аз съм най-смелият в армията — пошегува се той. След миг лицето му помръкна.

— Какво има, скъпи?

— Най-смелият — измърмори той с огорчение. — Не се иска много смелост да разстрелваш селяни или да отвлечеш някаква американка.

— Каква американка?

— Там ни изпрати твоят съпруг. В Америка, където хванахме една жена — специалист по китайски кораби, или нещо подобно. Нямам представа защо. Обаче трябва да ти кажа, че не за това се записах в армията.

— Познавам съпруга си — каза Максин. — Всичко при него е планирано. От закуската до командването на полка. Явно си има причини. Замина за Буенос Айрес веднага щом ти и Хорхе се върнахте.

— Срещнахме се в градското ви жилище. С него имаше някакви жълти, мисля, че са китайци.

— Те са от посолството. Напоследък Фелипе се среща доста често с тях.

— Съжалявам, но въпреки това не ми харесва. Не ме разбирай погрешно. Обичам армията, обичам Хорхе, но последните няколко месеца… — гласът му заглъхна.

— Може и да не повярваш — отговори Максин отсечено, — но аз обичам съпруга си и тази страна. Фелипе може да е много неща, но не е безразсъден. Каквото и да прави, то е за висшето благо на Аржентина и нейния народ.

— Нямаше да говориш така, ако беше видяла нещата, които ни нареди да извършим.

— Не искам да слушам — отговори тя упорито и се отдръпна от него.

Той сложи ръка на голото й рамо.

— Извинявай, не исках да те разстройвам.

— Не съм разстроена — отговори тя, но си избърса сълзите. — Фелипе ми казва много малко, но аз винаги съм му имала доверие. Ти също трябва да му се довериш.

— Слушам — отговори Хименес и се опита да я привлече към себе си.

Максин се измъкна от прегръдката му.

— Трябва да се връщам. Дори когато Фелипе е в Буенос Айрес, слугите пак клюкарстват.

— Разбира се. Моите прислужници също клюкарстват непрекъснато.

Засмяха се, защото той произхождаше от бедно семейство.

Максин се облече и се качи на коня, който пасеше наблизо.

— Утре ще те видя ли? — попита Раул, докато прибираше одеялото в чантата на седлото.