Бялата кралица

— Законът е това, което мъжете с власт казват, че трябва да бъде — казвам раздразнено. — А правото на свято убежище не е ненарушимо. Ако ти самият не беше фантазьор, отнесен в мечтите си за Камелот, досега вече щеше да знаеш това. Ти беше при Тюксбъри, нали? Видя ли колко свята бе свещената земя, когато извлякоха лордовете от абатството и ги намушкаха с ножове в църковния двор? Защити ли правото на убежище тогава? Защото аз чух как всички сте извадили сабите си от ножниците и сте покосили мъжете, които идват, протегнали напред дръжките на сабите си.

Антъни поклаща глава.

— Мечтател съм — признава той. — Не го отричам, но съм видял достатъчно, за да познавам света. Може би мечтая за по-добър свят. Това царуване на Йорк понякога ми идва в повече, знаеш ли, Елизабет. Непоносимо ми е това, което прави Едуард, когато го виждам да покровителства един човек и да пренебрегва друг и то без никакво основание, освен че това прави него по-силен или царуването му — по-сигурно. А ти превърна трона в свое феодално владение: раздаваш благоволения и богатство на фаворитите си, не на онези, които заслужават. И двамата си създавате врагове. Хората казват, че не ни е грижа за нищо освен за собствения ни успех. Когато виждам какво правим сега, когато сме на власт, понякога съжалявам, че се бих под знака на Бялата роза. Понякога мисля, че Ланкастър щеше да се справи точно толкова добре или, във всеки случай, не по-зле.

— Тогава забравяш Маргарет Анжуйска и лудия ѝ съпруг — казвам студено. — В деня, когато потеглихме към Рединг, майка ми сама ми каза, че не е възможно да стана по-лоша кралица от Маргарет Анжуйска, и аз не станах.