Бялата кралица

— Кралят трябваше да ги възнагради с нещо. Ричард многократно е излагал на опасност живота си заради рискованите начинания на Едуард. Ричард извоюва кралството за Едуард, редно е да получи дела си.

— Но това превръща Ричард почти в крал в собственото му владение — възроптавам. — Дава му правото да се разпорежда като крал на север.

— Никой не се съмнява във верността му освен теб.

— Той е верен на Едуард и на своя род, но не харесва мен и моите близки. Завижда ми за всичко, което имам, и не се възхищава на двора ми. А какво означава това, когато става дума за нашите деца? Дали ще бъде верен на сина ми, защото е син и на Едуард?

Антъни свива рамене.

— Ние се издигнахме, знаеш. Ти ни издигна много високо. Има мнозина, които смятат, че положението ни е по-високо, отколкото заслужаваме, и то благодарение единствено на твоя крайпътен чар.

— Не ми харесва, че Ричард се ожени за Ан Невил.

Антъни се изсмива кратко.

— О, сестро, на никого не му хареса да види как Ричард, най-заможният млад мъж в Англия, се жени за най-богатата млада жена в Англия, но никога не съм си и помислял, че ще те видя да вземаш страната на Джордж, херцог Кларънс!

Засмивам се неохотно. Яростта на Джордж от това, че балдъзата му, наследницата, беше отмъкната от къщата от родния му брат, забавляваше всички ни през изминалата половин година.

— Във всеки случай именно твоят съпруг постави Ричард в това положение — отбелязва Антъни. — Ако Ричард искаше да се ожени за Ан по любов, можеше да го стори, и да бъде възнаграден с нейната любов. Но кралят беше този, който нареди състоянието на майката да бъде поделено между двете момичета. Наложи се твоят почитаем съпруг да обяви, че майката практически е напуснала света на живите — макар да считам, че старата дама упорито отстоява правата си върху живота и върху собствените си земи — и именно твоят съпруг отне цялото ѝ състояние, за да го даде на двете ѝ дъщери, и по този начин да го раздели удобно между братята си.

— Казах му да не го прави — казвам раздразнено. — Но той не ми обърна внимание по този въпрос. Винаги проявява благоволение към братята си.

— Прав е да предпочита Ричард, но не бива да нарушава собствените си закони в собственото си кралство — отвръща Антъни с внезапна сериозност. — Това не е начин за управление. Незаконно е да ограбиш вдовица, а той стори именно това. А тя е вдовица на неговия враг и е намерила убежище в манастир. Редно е да прояви състрадание към нея, редно е да бъде милостив. Ако беше наистина благороден рицар, би я насърчил да излезе от манастира и да поеме владението над земите си, да защити дъщерите ѝ и да обуздае алчността на братята си.