Бялата кралица
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-081-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Бялата кралица». Краткое содержание книги:
Усмихвам се.
— Всъщност вероятно наистина е знаела.
— И така, аз сега те намирам лениво отпусната посред бял ден, с крака върху ниско столче — той се обляга назад и повдига крайчеца на роклята ми, за да може да види обутите ми в дълги чорапи крака. — Със свалени обувки! Възмутен съм. Явно се превръщаш в повлекана, а кралският ми двор се управлява от блудница, която причаква мъже край живите плетове, както ме предупреждаваше майка ми.
— Следователно? — питам, невъзмутимо.
— Следователно, знам, че чакаш дете. Защото седиш с вдигнати крака единствено, когато чакаш дете. И точно затова те питам дали ме мислиш за сляп, или просто за глупав…
— Мисля, че си плодовит като бик в крайречна ливада, ако искаш да знаеш какво мисля! — възкликвам. — През година ти раждам бебета.
— Както и всички останали — казва той без дори намек за разкаяние. — Не ги забравяй. Е, кога трябва да се роди това съкровище?
— През лятото — отвръщам. — И нещо повече…
— Да?
Притеглям светлокосата му глава към себе си и прошепвам в ухото му:
— Мисля, че ще бъде момче.
Главата му се вдига рязко, с лице, изпълнено с радост:
— Наистина ли? Имаш поличби?
— Женски фантазии — казвам, мислейки си за майка ми, наклонила глава настрани, заслушана в тропота на малки крачета в ботуши за езда от небесата. — Но така мисля. Така се надявам.
— Момче, родено на династията Йорк в мирно време — изрича той с копнеж. — Ах, скъпа моя, ти си добра съпруга. Ти си моята красавица. Ти си единствената ми любов.
— Ами всички останали?
Той пропъжда мисълта за метресите и техните бебета с едно пренебрежително махване на ръка:
— Забрави ги. Аз съм ги забравил. За мен единствената жена на света си ти. Сега и завинаги.
Той ме целува нежно, сдържайки обичайната си бърза възбуда. Няма да правим отново любов, докато не мине малко време след раждането на бебето и аз не се причестя в църква.
— Скъпа моя — прошепва ми той.
Известно време седим мълчаливо, загледани в огъня.
— Но за какво дойде да ме видиш? — питам.
— А, да. Мисля, че това не би трябвало да променя нещата. Искам да изпратя Бебето да постави началото на малкото си кралство в Уелс. В замъка Лъдлоу.
Кимвам. Така трябва да бъде. Именно това означава да имаш принц, а не момиче. Най-голямата ми скъпа дъщеря Елизабет може да остане при мен, докато се омъжи, но синът ми трябва да замине и да се научи как да бъде крал. Трябва да отиде в Уелс, защото е принц на Уелс, и трябва да го управлява заедно със собствените си съветници.
— Но той още няма и три години — казвам жално.
— Достатъчно голям е — казва съпругът ми. — А ти ще пътуваш с него до Лъдлоу, ако прецениш, че ще имаш сили за това, и ще наредиш всичко точно както искаш, и ще се погрижиш той да има компаньоните и възпитателите, които искаш. И освен това ще те назнача в съвета му и ще можеш да избереш останалите членове, и ще го напътстваш, и ще избираш какво да изучава, докато стане на четиринайсет години.
Отново притеглям лицето на Едуард към себе си и го целувам по устата.
— Благодаря ти — казвам. Той оставя сина ми под моя опека, когато повечето крале биха казали, че момчето трябва да живее само с мъже, отделено от женските съвети. Но Едуард ме прави настойница на сина ми, зачита обичта ми към него, уважава преценката ми. Мога да понеса раздялата с Бебето, щом ще мога да назначавам съветниците му, защото това означава, че ще го посещавам често и животът му все пак ще бъде под моя закрила.
— И той ще може да си идва у дома за празничните дни и религиозните празници — казва Едуард. — И на мен ще ми липсва, знаеш. Но той трябва да бъде в своето владение. Трябва да започне да управлява. Уелс трябва да опознае своя принц и да се научи да го обича. Той трябва да опознае страната си още от детинство, и така да запазим предаността на местното население.
— Знам — казвам. — Знам.
— Уелс винаги е бил верен на Тюдорите — добавя Едуард, почти като странична реплика. — А аз искам да забравят това.
Обмислям внимателно кой ще бъде натоварен с възпитанието на сина ми в Уелс, и кой ще оглави съвета му, и ще управлява Уелс от негово име, докато навърши пълнолетие, и стигам до решението, което щях да взема, дори да се бях хванала за първото име, дошло ми на ума. Разбира се. На кого друг бих поверила най-ценното нещо, което притежавам на света?