Бялата кралица
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-081-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Бялата кралица». Краткое содержание книги:
— Тихо — казвам му. — Имай уважение към чичо си, моля те. И ми подай малко листа.
— Задълбочен и страстен — продължава Антъни. — А всички ние си мислехме, че е просто скучен. Удивително.
— Всъщност, той е пламенен — позволява си да каже синът ми. — Подценяваш го, защото не е бляскав и гръмогласен като останалите братя Йорк.
Синът ми Томас Грей кима до него:
— Точно така.
Антъни повдига вежда при този намек за критика към краля.
— Вие двамата вървете да се приготвите за надбягването — казвам аз, отпращайки ги.
Вниманието на двора е завладяно от бедната малка Ан Невил, младата вдовица на момчето принц Едуард Ланкастърски. Когато момичето бе доведено в Лондон като част от победното ни шествие след битката при Тюксбъри, Джордж, херцог Кларънс, веднага прозря, че тя и заграбването на нейното състояние ще му отворят пътя към цялото богатство на Уорик. След като майката на момичетата Невил, бедната графиня Уорик, се оттегли в манастир, напълно отчаяна, Джордж измисли план да се сдобие с всичко. Той вече притежаваше половината от състоянието на Уорик чрез брака си с Изабел Невил, а после се постара зрелищно да осигури на малката ѝ сестра убежище и закрила. Той взе малката Ан Невил, изказа ѝ съболезнования за смъртта на баща ѝ и отсъствието на майка ѝ, поздрави я за спасението ѝ от кошмарния ѝ брак с малкото чудовище, принц Едуард Ланкастърски, и смяташе да я задържи под своя закрила, подслонена при съпругата му и сестра му, и да държи богатството ѝ в алчните си ръце.
— Беше рицарска постъпка — казва Антъни, за да ме подразни.
— Беше благоприятна възможност и ми се иска да я бях забелязала първа — отвръщам.
Ан, пионка в бащината си игра за власт, вдовица на чудовище, дъщеря на предател, все още беше само на петнайсет, когато дойде да живее със сестра си и с нейния съпруг Джордж, херцог Кларънс. Уменията ѝ да прецени как да оцелее в това кралство на своите врагове, бяха колкото на едно котенце. Сигурно си е мислила, че Джордж е нейният спасител.
Но не за дълго.
Никой не знае точно какво се е случило след това: но нещо се обърка в спретнатия план на Джордж да държи при себе си и двете момичета Невил и да си присвои огромното им богатство. Някои казват, че когато гостувал във великолепната къща на Джордж, Ричард срещнал отново Ан — своята познайница от детинство — и те се влюбили, и той, подобно на рицар в легенда, я спасил от това гостуване, което било всъщност истинско пленничество. Говори се, че Джордж наредил да я предрешат като кухненска прислужница, за да я държи далече от брат си. Казват, че я държал заключена в стаята ѝ. Но истинската любов надделяла, и младият херцог и младата овдовяла принцеса се хвърлили взаимно в обятията си. Във всеки случай, цялата тази версия на историята е отчаяно романтична и прекрасна. Глупаци на всякаква възраст ѝ се наслаждават изключително много.
— Харесва ми, когато я разказват по този начин — казва брат ми Антъни. — Мисля да съчиня рондо.
Но има и друга версия. Други хора, които се възхищават на Ричард, херцог Глостър, толкова, колкото и аз, казват, че той видял в лицето на току-що овдовялото самотно момиче жена, която може да му донесе онази популярност и одобрение в Северна Англия, които поражда моминското ѝ име; която може да му донесе огромни земи, граничещи с онова, което вече е получил от Едуард, и да му предостави цяло състояние под формата на зестра, стига само да успее да я открадне от майка ѝ. Едно младо момиче, което беше толкова самотно и незащитено, че не можеше да му откаже. Момиче, толкова свикнало да му заповядват, че можеше да бъде насила принудено да предаде собствената си майка. Тази версия намеква, че Ан, държана в плен от единия брат Йорк, е била похитена от другия и принудена да се омъжи за него.
— Не толкова красива версия — отбелязвам пред Антъни.
— Ти можеше да я спреш — казва ми той в един от внезапните си мигове на сериозност. — Ако я беше взела под крилото си, ако беше накарала Едуард да нареди на Ричард и Джордж да не се дърпат заради нея като кучета за кокал.
— Трябваше да го направя — съгласявам се. — Защото сега Ричард има едно от момичетата на Невил, богатството на Уорик и подкрепата на Севера, а Джордж има другото. Това е опасно съчетание.
Антъни повдига вежда:
— Трябваше да го направиш, защото така беше правилно — казва ми той с цялата надутост на по-голям брат. — Но виждам, че все още мислиш само за власт и облага.
Април 1472 г.
Умението на майка ми да предсказва бъдещето се потвърди. По-малко от година след като ме предупреди, че сърцето ѝ няма да издържи още много дълго, тя вече се оплаква от изтощение и не излиза от покоите си. Бебето, което носех в утробата си в градината в деня на надбягванията и венците от иглики, подрани и за първи път се оттеглям в очакване на раждането, лишена от присъствието на майка си. Изпращам ѝ съобщения от затъмнената си стая, а тя отговаря бодро от своята. Но когато излизам с крехко новородено момиче, намирам майка си в покоите ѝ, твърде изтощена, за да се надигне. Вземам невръстното момиченце, леко като птичка, и го полагам в обятията на майка ми всеки следобед. В продължение на седмица-две, двете гледат как слънцето потъва под прозореца, а после, подобно на златото на залеза, заедно се изплъзват от мен.