Злокобен танц
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Злокобен танц». Краткое содержание книги:
11. Имало едно време една американка, която живеела в Лондон и чийто здрав разум бил поставен под съмнение. Тя си мислела, че станала свидетелка на убийство в съседната пустееща къща.
12. Имало едно време брат и сестра. Те отишли да положат цветя на гроба на майка си и братът, който си падал по подлите шегички, изплашил сестра си, като й казал: „Те идват за теб, Барбара.“ Само дето се оказало, че някой наистина идва за нея… но първо докопали него.
13. Имало едно време едно място, където птиците полудели, а после се оказало, че всички птици по света са попаднали под зло заклинание и са почнали да убиват хората.
14. Имало едно време един безумец с брадва, който почнал да избива цялото си семейство един по един в една стара ирландска къща. Когато отсякъл главата на градинаря, тя се търкулнала в семейния басейн. Голям смях, а?
15. Имало едно време две сестри, които остарели заедно в един омагьосан замък в царство Холивуд. Някога едната от тях била известна в царството Холивуд, но то било много отдавна. Другата сестра била парализирана и в инвалидна количка. И знаете ли какво? Здравата сестра сервирала на парализираната мъртъв плъх за вечеря. Голям смях, а?
16. Имало едно време един управител на гробище, който открил, че когато забие черни кабарчета върху празните парцели по картата на гробището, собствениците им умират. Но после, когато извадил черните кабарчета и сложил бели, знаете ли какво станало? Филмът се превърнал в пълна мизерия! Голям смях, а?
17. Имало едно време един лош човек, който отвлякъл малката принцеса и я погребал жива… или поне така казал.
18. Имало едно време един мъж, който изобретил магически капки за очи и ги използвал, за да вижда картите на хората в Лас Вегас и да изкара много пари. Можел също да вижда през дрехите на момичетата по партитата, което май не било никак хубаво, обаче чакайте малко — мъжът продължил да вижда още… и още… и още…
19. Имало едно време една дама, която родила детето на Сатаната, а после то я блъснало през парапета на стълбите с колелото си. Момчето постъпило много лошо, но поне горката мама умряла навреме и не й се наложило да участва в продължението на филма.
20. Имало едно време група приятели, които отишли на пътешествие с лодка по една магическа река, но няколко лоши хора видели как се забавляват и решили да сложат край на тая работа. Направили го, защото не искали онези другите хора, които били от града, да се забавляват в техните гори.
Готови ли сте с отговорите? Ако сте пропуснали да отговорите на четири или повече въпроса — ако не можете дори да предположите отговора от обща култура — значи сте отделяли твърде много време на разни „качествени“ филми като „Джулия“, „Манхатън“ и „Откъсване“. И докато сте гледали как Уди Алън се преструва, че има забрал косъм (либерален забрал косъм, разбира се), сте пропуснали някои от най-страшните филми във филмовата история. За протокола, ето ги и отговорите.
1. Изчакай да мръкне
2. Хелоуин
3. Психо
4. Кома
5. В търсене на точния мъж
6. Пришълец
7. Свърталище на духове
8. Среднощен експрес
9. Лошо семе
10. Нощта на ловеца
11. Нощна смяна
12. Нощта на живите мъртви
13. Птиците
14. Деменция 13
15. Какво се случи с Бейби Джейн?
16. Аз погребвам живите
17. Злокобно98
18. Х — Мъжът с рентгеновите очи
19. Знамението
20. Избавление
Първото, което можем да отбележим за този списък филми, е, че от всички двадесет (които според мен за разглеждания период формират основното ядро хорър филми, действащи на първично ниво), в цели четиринадесет не се случва нищо свръхестествено. Даже петнадесет, ако броим и „Пришълец“, който уж се води научна фантастика (за себе си обаче аз го приемам като свръхестествена история; за мен това е Лъвкрафт в космоса — човечеството най-после лично посещава Древните Богове, вместо да ги чака да се появят тук). И така, можем да отбележим един интересен парадокс — приказните филми на ужасите изискват солидна доза реалност, за да сработят. Реалността освобождава въображението от излишен товар и прави скептицизма по-лесен за отхвърляне. Публиката се задълбочава във филмовата история чрез усещането, че при подходящите обстоятелства, това би могло наистина да се случи.
Второто нещо за отбелязване е, че четвърт от филмите споменават „нощта“ или „мрака“ в заглавията си. Очевидно мракът е идеалната среда за нашите най-първични страхове. Колкото и извисени създания да се считаме, психологията ни си остава сходна с тази на всички останали бозайници, които се промъкват, пълзят, подскачат или вървят. И ние като тях разчитаме на същите пет сетива. Има много бозайници с отлично зрение, но ние не сме сред тях. Има бозайници, например кучетата, чието зрение е дори по-слабо от човешкото, но пък ограничената им мозъчна дейност ги е принудила да развият други сетива до степен, която ние не можем дори да си представим (ако и да си мислим, че можем). При кучетата тези свръхразвити сетива са слухът и обонянието.
98
Този филм на Уилям Касъл — първи, но за съжаление не последен — беше вероятно най-важният „задължителен за гледане“ филм в моите ученически години, нищо, че приятелите ми в Стратфорд и аз дори не можехме да произнесем заглавието правилно. Дали беше задължителен или не, почти не се намираха родители, които биха ни позволили да го гледаме, вероятно най-вече заради потресаващата му рекламна кампания. Аз обаче упражних изобретателността си на истински заклет фен и отидох да го гледам, като казах на майка ми, че ще гледам „Дейви Крокет“, филм на Дисни, за който смятах, че ще мога някак да говоря, сякаш съм го гледал, защото бях чел повечето картички от дъвки. — Б.авт.