Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
— Не — тъжно отговори Бейли.
— Тогава… Кет е съвсем сама. — Бил стана. — Да закараме пътниците до изхода на летището, после ще видим какво можем да направим.
— Бил.
— Да?
— Въпреки всичко, което казах, ФБР трябва да знае, че е по-добре да му попречи да излети. Решението трябва да е тяхно, защото това наистина е последен изстрел в мрака.
— Толкова ли е рисковано излитането?
— Ако Улф се опита да се вдигне от тази къса писта при видимост над три хиляди метра и товар повече от шейсет и пет тона, в края й ще видим огнено кълбо.
Норт поклати глава и погледна към боинга.
— Ако той беше единственият на борда, това може би щеше да е най-доброто решение.
Бейли се обърна към него и изпитателно се вторачи в очите му.
На борда на „Еърбридж“ 90 — 16:01
— Кет, би ли взела онова куфарче зад мен?
— Какво има в него?
— И аз това искам да знам. На Рудолф Бостич е. Би трябвало да съдържа портативен компютър, така че ще направим малко разследване.
— Защо, Кен? Какво в компютъра му би могло да ти помогне?
Той нагласи електрическата, хидравличната и горивната системи и климатичната инсталация. Не отговори веднага. Вниманието му беше съсредоточено върху онова, което правеше. Сетне я погледна.
— Типовете като Бостич са безумно арогантни. Винаги носят твърде голямо количество важна информация в личните си компютри, но малцина от тях ги познават достатъчно добре, за да знаят, че паролата на даден файл лесно може да бъде разгадана. Там Бостич сигурно държи имена, номера, справки и какво ли още не и нещо може да се окаже неопровержимо доказателство.
Тя взе куфарчето и го сложи на коленете си. Ключалките бяха позлатени, а кожата — скъпа.
Вътре наистина имаше портативен компютър и няколко кафяви папки.
Кет веднага го затвори.
— Кен, ако намеря нещо, което може да е доказателство за твоя случай, ще го увредя, защото съм служител на ФБР.
Той я погледна.
— Искаш да кажеш, че ти е нужна заповед за обиск, за да претърсиш едно куфарче?
— Казвам ти, че ако тук случайно има нещо, вероятно няма да го допуснат в съда, защото съм го намерила без вероятна причина и без заповед за обиск.
— Ами ако аз съм ти заповядал да погледнеш вътре?
— Не съм адвокат. Не знам.
— Тогава аз ще се оправя.
— Кен, казвам ти, че не съм запозната с юридическите последици, за да предвидя какво ще стане. Само знам, че агентите на ФБР не могат да си пъхат носа навсякъде. Все още се ръководим от закони, при това много строги.
— Добре, Кет. Само го подръж, докато включа двигателите.
— Наистина ли ще го направиш?
— Да.
— Ще се опиташ да излетиш?
Той кимна, без да каже нищо.
— Моля те, Кен! Недей! Знаеш, че това ще бъде равносилно на самоубийство, нали?
Улф натисна някакъв лост и климатичната инсталация спря да работи. Сетне протегна ръка към плота над главата си, завъртя едно копче и до слуха им достигна бръмченето на левия двигател.
— Кен, ти си опитен пилот. Защо поемаш този безумен риск?
— Защо не ми каза, че вицепрезидентът на „Еърбридж“ е в онзи самолет?
Кет се изненада.
— Не си ме питал. Пък и това няма значение… Кен, ще ме послушаш ли?
Той не отговори. Ръката му държеше стартовия лост. После включи и десния двигател.
Стомахът на Кет се сви. Тя наблюдаваше как Улф завърши предстартовата процедура, включи отново климатичната инсталация и протегна врат, за да се увери, че пистата е чиста.
Изборът й беше ограничен. Можеше да изключи двигателите, но той пак щеше да ги включи. Можеше да грабне спусъка от ръката му, но ако не успееше, бомбата щеше да убие всички.
— Кен… — започна Кет и вдигна ръка да го спре.
— Не сега. Трябва да изляза на пистата.
— Точно за това искам да поговорим. Не го прави.
— Ще говорим, когато излетим — грубо каза той, включи тягата и насочи боинга напред и после наляво, покрай спрелия Гълфстрийм. Увеличи скоростта и пое на изток. Взе вътрешния телефон и натисна бутона за повикване на екипажа.
Кет чу гласа на Анет в слушалките си.
— Къде е Бостич, Анет?
— Сложих го на последната седалка вляво.
Улф кимна.
— Добре. Накарай го да застане на пътеката между редовете. Искам да го виждам.