Синьо злато

— Това ще е била противотанкова ракета.

Гомес впери в Завала черните си, изпитателни очи.

— Мексиканската полиция намерила на мястото стартова установка за рамо от шведска противотанкова ракета „Густав“.

— Шведите нападат мексикански наркобарон?

— Много бих искал. Но оръжието се продава по световните пазари. Сигурно го има и по сергиите. Изстрелва се от рамо. Казаха ми, че двама души могат да пуснат за една минута шест ракети. Какво знаете за тая история с Хенли?

— Тъкмо напуснахме сградата с Кърт, когато забелязахме зелен хеликоптер да виси пред прозореца на офиса му. Върнахме се и чухме експлозията, докато бяхме в асансьора. Някой забелязал светкавица. Би могло да е от ракета.

— Колко ракети са необходими за ликвидирането на един търчи-лъжи? Адвокатска шега.

— Нещо не виждам Хенли да се смее!

— Той никога не е имал чувство за хумор. Би казал, че стореното е прекалено. Някой наистина здравата се е амбицирал да го махне, щом се е навил на чак такива усилия. — Гомес замълча за миг. — Защо се върнахте в сградата?

— Кърт смяташе, че хеликоптерът прилича на оня, който видяхме в Баха, след експлозията.

— Значи, вече бяхте говорили с Хенли?

Гомес може и да изглеждаше заспал, но не пропускаше и дума, помисли си Завала.

— Разпитвахме го за тортилената фабрика. Каза, че някакъв посредник от Сакраменто го свързал с клиент, който искал фирма за прикритие в Мексико. Хенли свързал клиента с Педралес.

— Как се казва посредникът?

— Джоунс, но не си хабете времето! Той е мъртъв.

Гомес се усмихна.

— Не ме изненадвате. Колата му гръмна.

— Изхвърчал от пътя. Предполага се, че е нещастен случай.

Приближи се мъж в тъмносин костюм и почука на прозореца. Агентът му кимна и се обърна към Завала:

— Викат ме. Да поддържаме връзка! — После премина на испански: — Ние, мексикано-американските люти чушки, трябва да се държим един за друг.

— Определено! — отвърна Завала, докато отваряше вратата. — Тръгвам за Вашингтон. Обадете ми се в централата на НАМПД, ако мога да бъда от полза!

Завала беше напълно откровен с агента, до известна степен. Нарочно не му каза за наученото от Хенли, във връзка с „Мълхоланд грууп“. Не че допускаше ФБР да се втурне със заповед за обиск през главния им вход, но не му се щеше да усложнява собственото си разследване. Като се върнал в хотела, той поиска от телефонната централа номера на „Мълхоланд“ и им се обади. Любезна секретарка с приятен глас му даде напътствия, как да стигне до тях. Помоли администратора да му наеме кола и след малко пое на север към Лос Анжелис.

Излезе от холивудската магистрала и попадна в типично калифорнийски лабиринт от наблъскани един до друг жилищни блокове, с пръснати тук-там търговски площади. Завала не знаеше какво точно да очаква, но след експлозията в Баха и малко екстравагантната смърт на Хенли и Педралес, остана изненадан от голямата табела, върху административна сграда, притисната между пица „Хът“ и офиси под наем.