Синьо злато
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Венус прес
- ISBN: 954-780-008-6
- Переводчик: Александър Владовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Синьо злато». Краткое содержание книги:
Ръководителят на специална група при Националната агенция за морско и подводно дело Кърт Остин започва разследване, по повод неочакваната смърт на стадо изчезващ вид китове, което го завежда в Мексико. Там някой прави опит да отпише завинаги него и миниподводницата му. В същото време, престъпна банда бракониери в пищната зеленина на Южна Америка, не се спира и пред убийства, преследвайки целта си — кражба на лековити растения за милиони долари.
— Аха, значи все пак са ви учили нещо в ония аудитории. Па макар само на неверни неща. Ония идиотски разработки за убийството на Кастро и на Иран — контри бяха организирани по тоя начин и се провалиха с гръм и трясък.
— Тогава за какво е изобщо протоколът?
— Основното му предназначение е да се даде възможност на момченцата по върховете да се измъкнат от отговорност. Протоколната организация се използваше за операции с изключително сериозен характер. В дадения случай говорим за политическо убийство. Такова нещо не се приема с лека ръка. Предполага се, че държавните глави не би трябвало да замислят лишаването на колеги от глави или пък да ликвидират членове на собствените си правителства. Това създава опасен прецедент. Затова се въвежда многопластова система. Направена е така, че да не оставя следи. Няма заповед, която да може да се проследи до първоизточника. За да се извърши дадено действие, трябва да настъпят предварително определени предпоставки.
— Прилича ми на осигурителната система при атомните бомбардировачи. Има поредица от стъпки до пуска на бомбата и акцията може да бъде прекъсната във всеки етап.
— Нещо подобно. Нека ти го илюстрирам по друг начин. Засечена е заплаха. Един човек залага оръжието. Заплахата нараства. Втори човек го зарежда. Заплахата ескалира. Трети човек запъва ударника. При следващата стъпка, четвърти дърпа спусъка и заплахата е отстранена. За да гръмне оръжието, трябва да е налице цялата верига от действия и реакции.
Браунинг кимна.
— Разбирам какво ми казваш, но не ми е ясно, как тая свинщина се е навряла в компютъра ми.
— Може би не е толкова загадъчно, колкото изглежда. — По-голямата част от живота на Роуланд бе преминала в четене и анализ на вестникарски статии и възможността да си поупражни мозъка, го амбицира. Той се облегна в креслото си и загледа тавана. — Протоколът първо трябва да се състави на хартия, вероятно разделена после на части. По него не се работи. Агенцията минава на компютри. Протоколът влиза в базата данни. Седи си там десетилетия наред, докато целият пусков механизъм бъде попълнен. Автоматично за случая трябва да се информира директорът, само че материалите са разсекретени и компютърът не знае, че сътрудник от ниско ниво ще прочете нещо, предназначено само за директора.
— Гениално — каза Браунинг. — Сега трябва да разберем, какво е било това нещо, което е успяло да активира петдесетгодишен протокол. Аз преглеждах същите материали и вчера. Това чудо го нямаше.
— Това означава, че протоколът е бил активиран, в рамките на последните двадесет и четири часа. Чакай… — Мигаше сигнал за електронна поща. Роуланд я изтегли.
— Скъпи Роуланд, ето ти съобщението. Ха-ха! Другия път изпрати по-костелив орех.
Изпратеният текст гласеше просто: „Санкцията е в ход.“
— Това е кодиран отговор от екзекутора — каза Роуланд.
Браунинг поклати глава и каза:
— Кой ли е бил нещастникът?
— Не мисля, че трябва да се вълнуваме за миналото. Тревожа се за бъдещето!
— Стига, Джек, тоя протокол е бил утвърден преди половин век. Всички замесени трябва да са отдавна мъртви. Екзекуторът и жертвата също.
— Може би — отвърна Роуланд. — А може би не. — Той чукна с пръст по екрана. — Отговорът е изпратен току-що. Тоест, убиецът е жив, жертвата — също. Поне засега.
— Какво искаш да кажеш?
Роуланд вдигна слушалката с мрачно изражение на иначе приветливата си физиономия.
— Директорът не е издал контра заповед. Отива се към следващата стъпка — убийството. — Роуланд вдигна ръка, за да спре въпроса на Браунинг. — Моля, свържете ме с директора! — излая той. — Да, спешно е! — добави с повишен тон и необичаен изблик на емоции. — Дяволски е спешно!
22
Когато Завала се върна при офиса на Хенли, пламъците бяха вече потушени и пожарникарите прибираха съоръженията си. Завала премина жълтата полицейска преграда, като махна важно със служебната си карта от НАМПД. Завря я почти в носа на пожарния инспектор и после бързо я прибра в портфейла си. Нямаше желание да търси обяснения за причините, накарали служител от федерална океанографска агенция да души около пожар в Сан Диего.
Инспекторът, на име Конърс, съобщи за хеликоптера и как свидетели забелязали странна светкавица преди експлозията, но не изключвал възможността от експлозия вътре в сградата. Завала не го винеше за това. В Сан Диего, нападенията на канцеларии с въоръжен хеликоптер не бяха всекидневие.