Синьо злато

— Току-що бях там. Трябваше да се видя с дамата.

— Нямаше да можеш. Тя все още се води президент, но никой не я вижда.

— Не разбирам защо са толкова скромни. Улицата им не се казва „Мълхоланд“.

Коен се усмихна снизходително.

— Чувал ли си някога за скандала в Оуънс вели?

— Мисля, че имаше връзка с водоснабдяването на Лос Анжелис.

— Така е. Днес е трудно да се повярва, но в двадесетте години на двадесетия век Л. А. е само едно малко градче в пустинята. За да се развива, му трябва вода. Най-близкият голям водоизточник се намира край задрямалото градче Оуънс вели, на повече от триста километра на север. Л. А. тихомълком праща хора там и те изкупуват правата върху реката. Докато местните се усетят за какво става дума, вече е късно да се направи каквото и да е. Водата им тръгва към Лос Анжелис.

— А какво става с Оуънс вели?

— Пресъхва. — Коен се усмихна зло. — Обаче по-голямата част от водата, за която платили данъкоплатците, заминала за долината Сан Фернандо, а не към града. Неколцина местни бизнесмени преди това изкупили на безценица сухата долина. Когато водата дошла, цените ударили небето, а спекулантите гушнали милиони. Организатор на цялата операция бил човек на име Уилям Мълхоланд.

— Интересно. Къде е мястото на „Мълхоланд“ в системата на „Гогщад“?

— „Мълхоланд“ е семето, от което пониква „Гогщад“. Сега е клон, който осигурява инженерингови услуги за майката.

— С какво точно се занимава „Гогщад“?

— Първоначално с производство на тръби, енергия и строителство. Впоследствие се разпростират във финансови институции, застрахователно дело, медии. През последните години съсредоточават усилията си в едно направление — синьото злато.

— Аз знам само четиринадесеткаратовото.

Коен вдигна чашата пред себе си.

— Водата ли е синьо злато?

— Да. — Коен нагласи чашата срещу светлината, сякаш беше пълна със скъпо вино и отпи голяма глътка. — Водата вече не е естествено право, а стока, която може да стигне по-висока цена от нефтопродуктите. „Гогщад“ е водещ играч в този бизнес. Разполага с контролния пакет акции на водоснабдяващите компании в сто и петдесет страни на шест континента и държи кранчето на повече от двеста милиона души. Най-крупната им операция беше прокарването на законопроекта за приватизиране на Колорадо.

— Четох нещо по въпроса. Разкажи ми!

— Река Колорадо е основен водоизточник за западните и югозападни щати. Хидросистемата винаги се е управлявала от федералните власти, които в сътрудничество с местните щатски и градски управи, са изградили всичките огромни язовири и резервоари. Законът отнема контрола над системата от правителството и го предава в ръцете на частни компании.

— Приватизацията е често срещано явление в наши дни. Има даже частни затвори. Защо да няма частни водоснабдителни системи?