Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
А един следобед каза:
— Пропусни тренировката и да отидем да гледаме „Градски каубой“. Тъкмо в киното ще можем да се целуваме!
Съгласих се с това излизане. Денят ми и без това беше отвратителен и последното място, където бих искала да бъда, бе студеният басейн. Но после през цялата прожекция се чувствах адски виновна, а Себастиан ми се ядоса, когато непрекъснато пъхаше ръката ми в разтворените си дънки, за да стискам пениса му, а аз я издърпвах обратно. По отношение на секса той беше доста по-напреднал от мен. Често споменаваше за различни „приятелки“, с които е излизал в частното училище. Но доколкото схванах, въпросните приятелки не са се задържали повече от няколко седмици.
— И защо? — попитах го аз.
— Бяха луди — отговори той така, сякаш лудостта е неизбежна странична последица от ходенето с него.
Сега отварям шкафчето си, вглеждам се в него и започвам да се чудя дали и аз не съм се заразила от същата болест.
Шкафчето ми е празно.
Трясвам вратичката и проверявам номера. Моето си е. Отварям го пак, допускайки, че не съм довидяла добре, но то си е все така празно. Проверявам и шкафчетата вляво и вдясно от моето. Те също са празни. Увивам се с хавлията и присядам на пейката. Къде, по дяволите, са дрехите ми? И тогава ме озарява прозрение — Дона Ладона и двете Джен!
В началото на състезанието ги забелязах да седят в края на пейката и да се подхилват, но изобщо не ми мина през ума какво биха могли да направят. Всъщност допуснах, че нещо са намислили, но не и че ще стигнат чак дотам, че да ми отмъкнат дрехите. Особено след като Дона безсъмнено си има ново гадже — онзи тип, когото зърнах пред къщата й. Напоследък двете Джен упорито разнасят слуха за него, разправяйки наляво и надясно, че това било някакво по-голямо момче от Бостънския университет, но освен това и прочут модел, който бил в някаква реклама на Пако Рабан. Малко след това от външната страна на вратичката на шкафчето на Дона се появи страница от списание, на която се вижда мъж, хванал шишенце с афтършейв. Страницата остана там няколко дена, докато накрая Лали не издържа повече, нарисува балонче, излизащо от устата на модела, в което написа: „АЗ СЪМ З-К И ГЛУПАК.“
Безсъмнено Дона не е успяла да го понесе и сега се е заела да отмъщава.
Стига толкова! Отварям вратата към басейна и тъкмо се каня да изляза, когато си давам сметка, че в момента тече състезанието по плуване и Лали пори яко водата. Пък и не мога да се покажа насред залата само по хавлиена кърпа. Оглеждам внимателно пейките. Дона Ладона и двете Джен са изчезнали. Себастиан е изцяло погълнат от състезанието и вдига юмрук, когато Лали плясва с крака над главата си, преобръща се и се втурва напред, за да заеме първото място. Уолт се оглежда така, сякаш планира бягството си, а до него седи Маги и се прозява.
Маги! Трябва да се добера до Маги!
Втурвам се към другия край на съблекалнята и излизам през вратата, която отвежда в коридора. После прецапвам до входа на сградата и излизам навън. Леденостудено е, а аз съм боса, но засега никой не ме е видял. Втурвам се покрай стената и се вмъквам през вратата, която отвежда точно под пейките. Промъквам се под плетеницата от крака над главата си и сграбчвам крака на Маги. Тя подскача стреснато и се оглежда.
— Маги! — просъсквам отдолу.
— Кари? — изумява се тя и наднича между дъските. — Какво правиш тук? И къде са ти дрехите?
— Дай ми якето си! — отсичам бързо.
— Защо?
— Маги, моля те! — Измъквам якето й, хвърлено на пейката до нея, и допълвам: — Не ме питай сега! Ела в съблекалнята и ще ти обясня!
Грабвам якето и хуквам навън.
— Кари? — провиква се тя броени минути по-късно. Гласът й отеква в празната съблекалня.
— Тук съм. — Тъкмо ровя в коша с мръсните кърпи с надеждата, че Дона може би е изхвърлила дрехите ми тук. Откривам огромен чифт спортни гащета, един мръсен чорап и бандаж. — Дона Ладона е откраднала дрехите ми! — промърморвам, осъзнала, че не мога да сторя нищо повече, освен да се предам.
— Откъде знаеш? — присвива очи Маги.
— Стига де, Маги! — Увивам се плътно с якето й, защото все още не мога да се стопля от прибежките си навън. — Че кой друг може да направи подобно нещо?!
Тя се отпуска на близката пейка и отсича:
— Това вече трябва да спре!
— На мен ли го казващ?