Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
С разкривен от вълнение почерк тя пише, че няма да има сили да замине за Франция и да се омъжи за стария френски крал, ако не е сигурна, че трябва да потърпи само малко, че един ден ще бъде щастлива.
Не бих могла да направя това без надежда за бъдещето. Научих, че твоят съпруг, графът на Ангъс е млад и красив — толкова се радвам за теб заради това, скъпа Маргарет. Ще ми бъдеш ли вярна сестра, и ще ми помогнеш ли да бъда така щастлива, както си ти, с мъжа, когото обичам?
Помислям си: колко е смешна — това са несравними неща. Ард е любовта на живота ми, произхожда от най-аристократичното семейство в Шотландия. Възпитан е да оглави един от най-видните родове, сродниците му заседават в съвета на лордовете, дядо му е бил върховен съдия, баща му загина доблестно при Флодън, той има кралска кръв. Чарлс Брандън е авантюрист, който се е оженил заради пари, а после се е сгодил пак заради облагите. Похити едната си съпруга и тя умря при раждане. Ожени се за възрастна дама заради богатството ѝ и я напусна. Издигна се благодарение на своето обаяние, на спортните си умения, и благодарение на факта, че беше един от безкритичните близки приятели на Хари. Моят Арчибалд е благородник, Брандън — коняр.
Но ѝ отговарям мило, на тази моя глупава малка сестра, усмихвайки се, докато пиша. Пиша, че ѝ изпращам един часослов като сватбен подарък и че е редно да се моли и да мисли за Божията воля; Той ще прибере съпруга ѝ, когато реши, че му е дошло времето. Ако този ден настъпи, на драго сърце ще припомня на брат ни, че тя желае сама да избере следващия си съпруг, и си помислям, но не го казвам, че тя е глупачка, щом се надява да съсипе сама себе си, да се принизи от любов. Казвам, че трябва да направи всичко по силите си като кралица на Франция и като съпруга на Луи — мисля за него като за „стария развратник“, но премълчавам и това. Пиша, че се надявам да успее да го дари с дете, макар че присвивам отвратено устни, докато го пиша. Как такъв болен старец ще създаде син? Казвам, че се надявам тя да намери щастие в новата си страна със съпруга си, и съм искрена — това е скъпата ми малка сестра, красива като кукла и също толкова празноглава. От висотата на опита и щастието обещавам да се моля за нея. Страхувам се от онова, което той ще ѝ причини, боя се за нея. Ще се моля, както и тя, това старо чудовище да умре бързо и да я освободи.
Да намеря пратеник, който да отнесе писмото ми, и да го изпратя тайно през една малка странична врата, е все едно да измъкна шпионин от обсадена крепост. Лордовете от съвета са пристигнали вкупом и са се настанили в къщите на града в подножието на хълма. Държим решетката на крепостната врата спусната, а портата — затворена, и никой не влиза или излиза без изричното позволение на Ард. Именно хора от неговия клан стоят по наблюдателните постове и ме охраняват. Обичам пламенната им, неумираща преданост към него; те са служили на дядо му, служили са на баща му, сега трябва само да ги повика и те се отзовават. Това е странно и затрогващо за мен, защото принадлежа към фамилия, наскоро възкачила се на престола. Нямаме родове, които да са се заклели да ни служат преди цели векове.
— Това означава да бъдеш шотландски лорд — казва ми Арчибалд. — Аз съм роден и израсъл тук, и моите хора също. Не мога да откажа: трябва да ги поведа. Те не могат да откажат: длъжни са да ме последват. Ние сме сродници, дали сме клетва едни на други, ние сме членове на клана.
— Прекрасно е — казвам. — Това е най-великата любов.
Разбира се, според хората това доказва, че не съм кралица за Шотландия, не съм кралица за всеки лорд, не възпитавам сина си да бъде крал на всички хора. Твърдят, че това ме представя като част от лагера на Дъглас, но какво друго мога да сторя? Парламентаристите изпълниха заплахите си, отнеха ми регентството и повикаха херцога на Олбъни да дойде от Франция. Въпреки че френският крал ми пише с такава премерена вежливост, и заявява, че няма да изпрати Олбъни в Шотландия, освен ако аз не поискам идването му, шотландските лордове настояват той да ме замести.
Лорд-канцлерът, Джеймс Бийтън, идва да ме види, носейки печата, с който се подпечатват всички закони. Казвам, че е редно да го остави при мен; той казва, че трябва да го задържи. Законите трябва да се създават, когато кралят нарежда на парламента, а не когато една жена, просто майка на крал, си науми нещо. Безкрайно разярена съм, че дръзва да ми говори така. Споглеждам се с Арчибалд и виждам как кожата около устата му побелява.
— Дръзвате да ме оскърбявате — казвам. — Аз съм регент. Не забравяйте кой създава законите в тази страна.
— Не забравяйте кой държи печата — отвръща той. — Аз съм лорд-канцлерът.