Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— Не казвайте това — прекъсвам ги. Непоносимо ми е да си представя честта на дръзкия млад Арчибалд опетнена с която и да е от тези стари непристойни постъпки. Ние с Ард сме младоженци, наслаждаваме се на новото си щастие. Нищо не ни свързва с любовниците на съпруга ми, нямаме нищо общо с неприятните вражди и спорове на шотландските лордове. Ние сме млади и чисти; това е стара, мръсна история. — Графът на Ангъс ми е предан. Нищо, което дядо му или баща му са вършили, няма значение сега.
Те не са съгласни. Казват, че той е глава на Червените Дъглас — а те били по-лоши дори от Черните Дъглас, и че този род представлявал опасност за трона още от времето на Джеймс II.
— Това е древна, древна история — казвам им. — Кого го е грижа за всичко това сега?
Но те са твърдо решени никога да не забравят старите оскърбления. Никой не е новороден в Шотландия; всеки е наследник на някаква неправда и крои отмъщение. Когато казвам, че Ард ще седи до мен и ще споделя с мен регентството, те заявяват, че това никога няма да стане. Въпреки всичко, което казвам, макар да им припомням обетите им за вярност към мен, към сина ми, те не желаят да чуят нищо повече, а заявяват, че ще повикат херцога на Олбъни да заеме мястото ми и да управлява.
Това е израслият във Франция херцог, наследник на шотландския престол, точно същият човек, когото брат ми Хари каза, че не бива да допускам в Шотландия.
— Той не може да дойде — казвам аз.
— Забраняваме — казва Ард.
Лорд Хюм заявява, че съм изгубила правата си на регент, след като вече не съм вдовица. Графът на Аран казва, че като представител на рода Хамилтън е редно да заема по-висок пост в управлението от един Дъглас. А пък Ард просто прошепва в ухото ми: „Тук не сме в безопасност, трябва да се върнем в Стърлинг“ и аз не мога да потисна възторга си при мисълта да избягам от толкова гняв и нещастие. Така че още същата нощ вземаме конете си и малка охрана и напускаме столицата ми, сякаш сме двама скитници, а не управляващата регентка и нейният консорт — или втори регент, какъвто се заричам, че ще бъде Ард, когато се върнем.
Замъкът Стърлинг, Шотландия
Есента на 1514 г.
Сестра ми Мери пише последното си писмо от Англия, последното си писмо като английска принцеса. Казва, че следващия път ще пише вече като френска кралица. Стискам зъби, когато прочитам това, и си напомням, че аз поне избрах сама съпруга си и не бих могла да бъда по-щастлива. Наистина, не бих могла да бъда по-щастлива. Омъжих се по любов и изобщо не ме е грижа за неодобрението на съвета.
Докато чета писмото ѝ, естествената ми завист — тя пътува с осемнайсет каруци, подпечатани с герба с френската хералдическа лилия, по-елегантен символ, отколкото моят шотландски магарешки бодил, — се стопява и започвам да изпитвам жал към малката си сестра. На места писмата са толкова размазани, че написаното не се чете, и си мисля, че е плакала, докато е писала, и сълзите са зацапали думите ѝ. Казва ми, че е влюбена, дълбоко и истински влюбена, в благородник, най-красивия в двора, вероятно в света. Сключила е споразумение с Хари, и е уверена, че той ще го спази. Споразумели са се, че когато кралят на Франция умре, тя ще бъде свободна да се омъжи за мъжа, когото си избере. Свенливо премълчава кой е той, но ако съдя от детинското ѝ увлечение по Чарлс Брандън, предполагам, че сигурно става дума за новоизлюпения херцог.
Ще ме подкрепиш ли? О, Маргарет, ще ми бъдеш ли добра сестра? Ще напомниш ли на Хари за тържественото му обещание? Сигурно наближава денят, когато ще стана вдовица, защото старият крал едва ли ще живее дълго, сигурна съм, че това едва ли е възможно. Ще ми помогнеш ли да последвам примера ти и да се омъжа веднъж за благото на семейството си, а втория път по любов?