Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
А Таткото живот си живее, прави се на голям любовник, ходи на работа всеки ден, дори през почивните, и не знае защо упоритата Екатерина Венедиктовна е престанала да му досажда със своите нравоучения. Дори може би е забравил за нея. Намърмори се дъртата вещица и миряса. И слава богу. На тоя книжен червей дори не му минава през гениалната глава колко трупове са натръшкани около него само и само да не го закача милицията. Но за това трябва да си плати на Аякс. За главоболията, така да се каже. За организацията на безопасността. Нищо, ще си плати. За всичко ще си плати.
Лошото е, че бяха принудени да вземат момичето от болницата. Всъщност Наташа е последната, която може да идентифицира Бащата, но и дума да не става, че ще я убият. Тя е живата реклама на стоката, трябва да я покажат на клиента като доказателство за ефективността на създадената от Бащата методика. Нея и Ира. Пък ако това му се стори недостатъчно, ще трябва да го заведат в болницата и да му демонстрират способностите на Оля, но това не е проблем, лесно може да се уреди. Най-важното е да заставят Бащата да им предаде документацията. Виж, това вече може да се окаже истински проблем. Ами ако откаже? Аякс бе проучил целия живот на Валерий Василиевич още от ученическите години и колкото по-добре го опознаваше, толкова повече се засилваха съмненията му, че лекарят ще предостави на някого забележителната си методика дори срещу баснословни суми пари. Значи ще се наложи отсега да разработят резервни варианти. За това също им трябва Наташа. Утре от Ирак пристига специалист, който неотлъчно ще работи с момичето в специално обзаведена клиника, за да разбере по какъв начин Бащата прави такива забележителни деца.
Глава 10
Колкото и тъжно да звучи, гибелта на Олег Жестеров не бе изненада за никого от неговите колеги, макар това да не я правеше по-малко трагична. Пък и трябва да си голям оптимист, ако се надяваш да доживееш до спокойни старини, при положение че проучваш група проислямски терористи, а Олег се занимаваше именно с това.
Сътрудниците на ФСБ пристигнаха последни на местопроизшествието, може би защото самоличността на загиналия не бе установена веднага, а чак след четиридесет минути, когато пожарът беше потушен и най-после се изясни кой е собственикът на взривения гараж. Междувременно се бяха струпали маса милиционери, пожарникари и лекари, дори наоколо щъкаха и журналисти. Сън не ги хваща тия тарикати!
Разбира се, след като изясниха самоличността на потърпевшия, оперативните служители от милицията се обадиха на дежурния във ФСБ, той изпрати група и след кратки пререкания колегите на Жестеров поеха разследването на случая. Впрочем пререканията бяха чисто формални, милицията на драго сърце и с видимо облекчение се освободи от трупа.
Майор Александър Ташков дори за секунда не се усъмни, че убийството на Жестеров е работа на „казанците“, действащи под ръководството на неуловимия и невидим Аякс. Имената на някои вече се знаеха, но това бе съвършено недостатъчно за тяхното арестуване и за разнищването на делото. Всеки може да посочи имената на какви ли не хора. Онова време мина, сега са необходими доказателства, при това колкото е възможно повече и по-убедителни, защото вече никой не се задоволява с голословни твърдения. Пък и е особено опасно да се започват открити действия, докато не бъде намерен самият Аякс. Да арестуваш „мутрите“ му, значи да хванеш дребните рибки, а сомът ще остане на дъното и ще се зарови в най-дълбоката тиня, откъдето няма начин да бъде изваден.