Отдел Убийства: Илюзия за грях

Така че минаха не два часа и дори не два дни, докато Ташков успя най-после да се добере до ресторант „Глория“, където напоследък всяка вечер Жестеров е ходил да вечеря. Гардеробиерът добре помнеше Олег и веднага каза, че е идвал не толкова да се храни, колкото да се вижда с Ира, съдомиячка и чистачка в ресторанта. А къде може да я намери? Ами тя сама ще дойде към десет часа.

И тя наистина дойде. Щом я видя, Александър се усъмни, че е тръгнал по вярна следа. Дребничка и слаба девойка, отчайващо грозна, бедно облечена и на всичкото отгоре — чистачка. Какво толкова е искал да научи Олег от тая Пепеляшка? Криминалните структури не допускат в средите си такива като нея, тя просто няма място там. А може би пък старият му приятел е решил да посъгреши? Ама не, и това не върви. Ташков познаваше жената на Жестеров и прецени, че тази бедна чистачка не може по нищо да съперничи на ярка хубавица като Вера. Нима е някаква грешка? Но не е, гардеробиерът потвърди, че Олег е идвал всяка вечер да я взема от работа. Или старецът нещо бърка, или е бил някой друг Олег.

Ташков изчака известно време, след което влезе в помещението, където девойката миеше съдовете. Дори не подозираше, че сцената, която ще се разиграе след секунда, досущ ще прилича на онази при запознанството на Олег с Ира.

— Здравейте — учтиво поздрави Ташков, гледайки момичето в гръб.

— Здрасти — промърмори пепеляшката, без да се обръща. — Кво искате?

— Вие ли се казвате Ира? Ира Терехина?

— Да речем аз. Е и?

— Трябва да поговорим.

Девойката се обърна и го погледна с неочаквано внимателен и втренчен поглед.

— За какво?

— За вас.

— Няма нужда — презрително отсече тя и отново се обърна да търка някаква тенджера.

— Нима не ви е интересно да поговорите за себе си? — престорено се учуди Ташков. — Дори не сте любопитна какво искам да ви кажа?

— За мен нищо интересно няма да ми кажете — подхвърли Ира. — И без вас всичко си знам. Хайде, вървете си, гражданино, не ми пречете, виждате ли колко работа имам?!

— И още исках да си поприказваме за Олег.

Девойката замря, Ташков видя как внезапно се стегна гърбът й. Все пак не се обърна. Ама че самообладание има тая пепеляшка.

— И какво да приказваме за него? — най-после проговори тя.

— Кога се видяхте за последен път, отдавна ли?

— Вас какво ви засяга? Какъв сте му вие?

— Аз съм му началник.

— Значи вас ви охранява, така ли?

Ташков се обърка. Излиза, че Терехина не знае къде е работил Олег. Какви ли ги й е надрънкал? И най-важното — защо? Дали да не й каже сега истината, или да се измъкне някак, без тя да се усети?

— Не охранява лично мен, но ми е подчинен — уклончиво отвърна Александър. — Та ще отговорите ли на въпроса ми?