Подземен свят [bg]

— Антикварен магазин? — повдигна вежди.

— Точно за любознателен ум като твоя.

— Ще бъда антиквар — констатира безизразно той.

— Да влезем вътре — подкани го майка му.

Извади ключ изпод робата си и след секунда двамата влязоха в пълното с вещи, но някак успокояващо помещение. Погледнато от прага, то сякаш се простираше към призрачни, загадъчни дълбини и когато затвориха вратата, шумът от улицата ненадейно секна. Прашинки танцуваха в сноповете светлина, процеждаща се през мръсните прозорци, закрити от купищата дреболии. Етажерките се огъваха под тежестта на неразличими предмети със смътни контури. Хареса му веднага.

Но все пак… магазин.

— Наполеон, мисля, беше казал, че англичаните са народ от магазинери — усмихна се майка му, доловила, че е заинтригуван от мястото и сърце не му дава да отхвърли тутакси предложението ѝ. — Уместно е тогава да станеш магазинер, нали?

Тръгнаха по тясната просека между рафтовете, отрупани с красиви предмети — прашни книги, порцеланови сервизи, хербаризирани цветя в стъклени рамки, чиито имена все още помнеше от Амритсар благодарение на майка си. Погледите им се срещнаха и той се почуди колко ли грижливо са били подбрани и подредени предметите. Все пак Пяра очевидно беше идвала тук по-рано. Продължиха напред. Тя му сочеше вещи, които предполагаше, че ще го заинтригуват — поднос с разглобени часовници, който също го върна в детството, когато часове наред се занимаваше със счупени часовници и играчки с часовников механизъм; бюро, огънато под тежестта на кристални топки, сякаш в магазина са гостували ясновидци — друга тема, очаровала го в детските години.

Майка му го поведе към дъното на магазина и дръпна дебела завеса, спускаща се от тавана до пода. Зад нея се намираше работният кабинет. Въведе го вътре и му подаде албум за хербарии:

— Ето ти едно типично британско развлечение.

Той го разтвори и видя, че е празен.

— Ти ще го попълниш — каза му тя.

— Помня как у дома събирахме цветя, мамо.

— Всички имат символично значение, знаеш.

— Често ми го повтаряше.

Пяра се засмя и ръката ѝ описа дъга, обхващайки мястото.

— Е, как ти се струва? — попита.

Той я погледна с чувството, че сърцето му ще се разтопи от обич.

— Харесва ми — отговори.

Върху масата в кабинета лежаха сгънати дрехи и свитък. Тя го вдигна и му го подаде.

— Това са документите за магазина. Твой е.

— Хенри Грийн — прочете той. — Това ли е новото ми име?

— Винаги си харесвал името Хенри и все пак носиш зелена шапка — усмихна се Пяра. — Английско име за английски антиквар. Добре дошъл в новия си живот, Хенри. Оттук ще направляваш асасинската съпротива в града и мрежата си от информатори. Кой знае? Нищо чудно и да продадеш нещичко. А сега… — Тя взе купчината дрехи. — Облекло, с което най-сетне можеш да се гордееш.

Обърна се, докато той се преоблече, и после го огледа възхитена — стройна фигура в свободна копринена роба, обточена със златен ширит, кожен пояс и меки чехли.