Наследството на Карл Велики [bg]

Той продължаваше да не разбира нищо.

— Всички портолани, които разгледах, използват концепцията за географска дължина — продължи Кристел. — Не ме разбирайте погрешно: тези древни карти не съдържат познатите днес линии на паралелите и меридианите. Те използват един прост метод — избират една централна точка, чертаят окръжност около нея и разделят кръга, а после излизат извън него, създавайки една доста груба и приблизителна мерна единица. Портоланите, които разгледах, използват един и същ център — точка в Египет, близо до днешен Кайро. Там, където се издига Голямата пирамида в Гиза.

Доста много съвпадения, принуди се да признае пред себе си Малоун.

— Същата линия, която пресича Гиза, продължава на юг чак до Антарктида и достига до района, който през 1938 година нацистите маркират като „Нойшвабенланд“. — Кристел замълча за момент, после добави: — Дядо ми и баща ми са го знаели. Самата аз го прочетох в техните записки.

— Мислех, че дядо ви е бил сенилен.

— Все пак е оставил някои важни бележки. Не са много, но ги има. Баща ми също. Мога само да съжалявам, че не са продължили изследванията си.

— Това са пълни глупости! — отсече той.

— Колко от днешните научни реалности са започнали по този начин? Не, не са глупости, а съвсем реални неща. Там има нещо, което чака да бъде открито.

Може би баща ми е жертвал живота си за това нещо, каза си Малоун.

— Май е време да слезем долу — погледна часовника си той. — Искам да проверя някои работи.

Тя го спря, докосвайки го с ръка. Вече беше стигнал до заключението, че дамата съвсем не е смахната.

— Ценя това, което правите — тихо промълви Кристел.

— Нищо не съм направил.

— Но сте тук.

— Както вече ви е ясно, моят баща също е замесен.

Тя се наведе и го целуна, забавяйки се достатъчно дълго, за да покаже колко й харесва.

— Винаги ли се целуваш още на първата среща? — попита Малоун.

— Само с мъже, които харесвам.