![Наследството на Карл Велики [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/3/nasledstvoto-na-karl-veliki-bg-download.jpg)
Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
— Кой тогава е мой враг, Вернер?
В очите му се появи стоманен блясък.
— Всъщност ти нямаш нужда от врагове, защото си най-големият враг на самата себе си.
Малоун слезе от амвона.
— Откровението е последната книга в Новия завет. В нея Йоан описва своето виждане за ново небе, земя, нова реалност. — Ръката му махна към октагона. — Тази постройка е символ на това виждане. Те ще бъдат Негов народ, а сам Бог ще бъде с тях. Така пише там. Карл е изградил храма и е живял с народа си. Но тук са важни две неща. Дължината, височината и широчината трябва да бъдат еднакви, а стените трябва да бъдат точно сто четирийсет и четири лакътя. Дванайсет по дванайсет.
— Бива те в сметките — отбеляза Кристел.
— Цифрата осем също има важно значение. Светът е бил създаден за шест дни, а на седмия Господ е седнал да си почине. Христос представлява осмия, когато всичко е готово. Възкресението му увенчава края на Великото сътворение. Това е причината за изграждането на октагон, заобиколен от полигон с шестнайсет страни. Но строителите на храма отиват още една крачка напред. Изяснете целта на великото начинание, като използвате ангелското съвършенство при освещаването, казва Айнхард. Откровението се отнася до ангелите и онова, което правят за създаването на „новия Йерусалим“. Дванайсет порти, дванайсет ангели, дванайсет племена на децата на Израил, дванайсет скъпоценни камъка, дванайсет портала с дванайсет перли. — Замълча за момент и добави: — Числото 12 отразява ангелското съвършенство.
Напусна пространството на църковния хор, влезе в октагона и махна към кръглия мозаечен надпис.
— Можеш ли да го преведеш? Твоят латински е по-добър от моя.
Разнесе се силен тътен. Сякаш някой блъскаше по стената. После отново и отново.
Малоун определи посоката. Тътенът идваше откъм пристройките. Най-вероятно от параклиса на свети Михаил, където беше вторият изход от храма.
Той хукна натам, заобикаляйки празните пейки. Солидната дървена врата беше затворена с желязно резе. От другата й страна нещо изпука.
— Те разбиват вратата.
— Кои са те? — попита Кристел.
— Нови неприятности — промърмори Малоун и измъкна пистолета.
43
Доротея осъзна, че не може да избяга. Оказа се изцяло в ръцете на майка си и на съпруга си. Да не говорим за Улрих Хен. Този човек работеше за семейството над десет години. Официално се грижеше за поддръжката на „Райхсхофен“, но тя отдавна подозираше, че изпълнява и други поръчки. Сега вече знаеше, че сред тях фигурира и убийството.
— Съпругът ти желае да направи известни корекции, Доротея — обади се майка й. — Желанието му е да запазите отношенията помежду си. Явно ти все още изпитваш някакви чувства към него, иначе отдавна би се развела.
— Беше заради Георг.
— Но той е мъртъв.
— Паметта за него е жива.
— Нищо подобно. Ти водиш битка за своето наследство. Мисли добре и вземи това, което ти се предлага.
— А теб какво те интересува? — пожела да узнае тя.
— Сестра ти иска слава и реабилитация за семейството ни — въздъхна Изабел. — Което означава голямо обществено внимание. Ти и аз никога не сме се стремили към него. Твой дълг е да го предотвратиш.
— Как така стана мой дълг?
— Ох, колко приличате на баща си — отвратено поклати глава майка й. — И двете. Нима не сте взели нищичко от мен? Слушай внимателно, дете. Поела си по безполезен път, а аз искам да ти помогна и нищо повече.
Самоувереността и покровителственият тон вбесиха Доротея.
— Научих много неща от прегледа на архивите на „Аненербе“ — тръсна глава тя. — Включително и от подробните записки на дядо за онова, което е открил в Антарктида.
— Херман беше мечтател и вярваше на фантазиите си.
— Той споменава за райони, където снегът отстъпва място на скалите. За езера, които не би трябвало да съществуват. За кухи планини и ледени пещери.
— А с какви доказателства разполагаме? Кажи, Доротея. Нима имаме шанс да открием нещо?
— Разполагаме с един мъртвец в колата отвън.
— Ти си безнадежден случай — въздъхна майка й.
Търпението на Доротея окончателно се изчерпи.
— Ти определи правилата на това начинание. Ти пожела да узнаеш какво се е случило с татко. Ти искаше двете с Кристел да работим заедно, подхвърляйки ни части от загадката. Я ми кажи защо, след като си толкова умна?