Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
По всяка вероятност се намираше в огромна подводна пещера, издълбана дълбоко във вулканичните скали на Антарктида. Напрегна взор, но не видя нищо. Само вода, разтваряща се в мрака. Но сигналът идваше от тук. Реши да продължи още стотина метра. Край него се стрелна тюлен, следван от втори. Стройните им тела се преплетоха във фантастичен балет. Единият направи широко салто, после се устреми нагоре. Той го проследи с фенерчето. Животното изчезна.
Вторият тюлен помръдна с перки на сантиметри от него и се понесе след побратима си. И той излезе на повърхността. Но как бе възможно? Отгоре би трябвало да има само скали. Рамзи се завъртя и предпазливо последва тюлените.
— Удивително! — прошепна Дайлс. — Какво приключение!
Рамзи кимна.
— Когато изскочих на повърхността, по устните ми имаше някакъв особен вкус. Сякаш бях целувал замръзнал метал.
Адмиралът се засмя.
— Много бих искал да съм на твое място.
— Приключението не е свършило, адмирале.
Сериозният тон, с който бяха изречени тези думи, недвусмислено показваше, че причините за настоящата визита са повече от една. По челото на възрастния мъж се появиха загрижени бръчки.
— Хайде, започвай.
Рамзи му разказа как агентите от специален отдел „Магелан“ са се сдобили с доклада за изчезването на НР-1А и той е станал достояние на Котън Малоун. Не пропусна да спомене за успешния си опит да го прибере обратно. За намесата на Белия дом, изискал личните досиета на Закари Алегзандър, Хърбърт Роуланд и Ник Сейърс. Пропусна единствено мисията на Чарли Смит.
— Някой проявява сериозен интерес — рече в заключение той.
— Въпрос на време — прошепна с въздишка старецът. — Тайните вече трудно остават тайни.
— Мога да ги спра — късо обяви Рамзи.
Очите на адмирала се превърнаха в тесни цепки.
— Значи трябва да ги спреш.
— Взел съм мерки. Но онази ваша заповед гласеше той да бъде оставен на мира.
Името беше излишно. И двамата знаеха кой е той.
— А ти дойде да провериш дали заповедта все още е валидна?
Рамзи кимна, помълча за миг и добави:
— Ако искаме всичко да свърши, той също трябва да бъде включен.
— Аз вече не мога да ти заповядвам.
— Вие сте единственият човек на света, на когото съм готов да се подчинявам безпрекословно. Преди трийсет и осем години, когато екипът ни се разпусна, вие издадохте кратка и ясна заповед: Оставете го на мира.
— Още ли е жив? — попита Дайлс.
— Да, в момента е на шейсет и осем. Живее в Тенеси и преподава на студенти.
— И продължава да дрънка същите глупости?
— Нищо не се е променило.
— А двамата лейтенанти, които бяха с теб?
Той замълча. Приказките бяха излишни.
— Доста работа си свършил — отбеляза адмиралът.
— Имах добри учители.
Дайлс продължаваше да гали котката.
— През седемдесет и първа поехме голям риск. Вярно е, че преди плаването екипажът на Малоун прие всички условия, но ние бихме могли да постъпим и другояче. Да ги потърсим и да се опитаме да ги спасим. И до ден-днешен се питам дали постъпих правилно.
— Абсолютно правилно.
— Откъде си толкова сигурен?
— Времената бяха други. Онази подводница беше нашето най-секретно оръжие. Нямаше начин да обявим съществуването й, а още по-малко нейното потъване. Колко време щеше да мине, преди руснаците да открият останките й? Да не забравяме, че ставаше въпрос и за другата подводница — НР-1. Тя е на вода и до днес. Няма никакво съмнение, че сте постъпили правилно.
— Мислиш ли, че президентът се опитва да разбере какво е станало?
— Не. Става въпрос за хора с по-нисък ранг, но президентът разполага с ушите на Дейвис.
— И ти се опасяваш, че той ще ликвидира шансовете ти за номинация?
— Без никакво съмнение.