Наследството на Карл Велики [bg]

— Това е казал Айнхард — промълви Изабел. — Научих го от баща ти, който го е чул от своя баща. Написано е в книгата, която ти дадох. Онази, която е била открита в гроба на Карл. С цената на големи усилия Херман се е научил да я чете. Ние трябва да направим същото. Затова организирах цялата акция. Ти и сестра ти трябва да намерите отговорите.

Но книгата, която бе получила от майка си, беше пълна с безсмислици, фантастични чертежи и непознати образи.

— Спомни си завещанието на Айнхард — добави Изабел. — Пълното обяснение на мъдростта на небесата започва в новия Йерусалим. Сестра ти отдавна те е изпреварила и в момента е там, в новия Йерусалим.

Доротея не можеше да повярва на ушите си.

— Това не са фантазии, Доротея. Миналото съвсем не е измислица. По времето на Карл думата „небеса“ е имала съвсем различно значение от днешното. За Каролингите тя е означавала и „високите земи“. Тук не става въпрос за религия или Бог, а за народ, който е живял преди много векове в планинска земя, сред сняг, ледове и дълги нощи. Айнхард е ходил там. На същото място, на което е загинал твоят баща. Не искаш ли да узнаеш защо?

Искаше, разбира се. Дяволски силно искаше.

— Мъжът ти е тук, за да помогне — продължи Изабел. — Отстраних един потенциален проблем в лицето на хер Уилкърсън. Сега търсенето може да продължи без външна намеса. Ще направя така, че американците да открият тялото му.

— Не беше нужно да го убиваш — поклати глава Доротея.

— Така ли мислиш? Вчера неизвестен нападател проникна в дома ни и се опита да убие хер Малоун. А също и сестра ти, която погрешно е взел за теб. Слава богу, че Улрих беше наблизо и успя да го спре. Бъди сигурна, че американците пет пари не дават за твоя живот, Доротея.

Тя неволно потърси погледа на Хен, който леко кимна, потвърждавайки думите на майка й.

— Трябваше да направя нещо. Предположих, че ще те открия в Мюнхен, тъй като си човек с навици. Представи си колко трудно ще бъде за американците, след като аз го направих.

Тя си спомни паниката в гласа на Уилкърсън по телефона.

— Аз изпълних дълга си. А сега е твой ред, дете.

— Но какво трябва да направя? — объркано я погледна Доротея. — Нали сама каза, че досега съм си губила времето?

— Напротив — поклати глава майка й. — Убедена съм, че онова, което си открила в архивите на „Аненербе“, ще ни бъде от помощ. В Мюнхен ли се намират материалите?

Доротея кимна.

— Ще изпратя Улрих да ги вземе. Сестра ти скоро ще тръгне по верния път, затова ти задължително трябва да се присъединиш към нея. Тя трябва да бъде обуздана. Семейните тайни трябва да си останат в семейството.

— Къде е Кристел? — отново попита Доротея.