Наследството на Карл Велики [bg]

— Чували ли сте за картата на Пири Райс?

Той имаше някаква информация. Ставаше въпрос за карта, изработена през 1513 г. от някакъв турски пират.

— Била открита през хиляда деветстотин двайсет и първа — продължи Кристел. — Всъщност само фрагмент от нея. На него били очертани Южна Америка и Западна Африка, при това с изключително точни координати. Навигаторите от шестнайсети век не биха могли да определят географската дължина, идеята за нея възниква чак през осемнайсети век. Когато Пири Райс създава първата си карта, Герард Меркатор е бил едва на годинка. Тази карта, представяща Земята като плоскост, съдържа точните географски дължини и ширини. На нея присъстват и северните брегове на Антарктида, при това очертани изключително детайлно. Но този континент е открит едва през 1818 година. А първото сонарно изследване под дебелите ледове е осъществено чак през 1949 година. По-късно се прави и детайлно картографиране с помощта на наземни радари. Установено е почти пълно съвпадение с картата на Пири Райс, която очертава крайбрежието на Антарктида със забележителна точност. Върху нея има и обяснителен текст, от който става ясно, че създателят й е използвал информация от времето на Александър Велики, живял в началото на четвърти век преди Христа. По онова време Антарктида е била скрита под дебел пласт лед. Следователно действителната брегова линия е била очертана приблизително десет хиляди години преди Христа, когато ледът е бил малко. Или преди петдесет хиляди години, когато лед почти не е имало. Напомням ви, че тази карта е безполезна без конкретни бележки относно онова, което търсите. Представете си карта на Европа без уточняващи текстове. Едва ли ще разберете много от нея. По всеобщото мнение на специалистите писмеността възниква три хиляди и петстотин години преди Христа и е създадена от шумерите. Райс използва много по-стара карта, което означава, че писмеността се е появила много по-рано.

— Във вашите аргументи има много бели полета — отбеляза Малоун.

— Винаги ли сте толкова скептичен?

— Предпочитам да съм такъв, особено когато става въпрос за кожата ми.

— Като част от подготовката на дисертацията ми трябваше да проуча редица средновековни карти. И открих една много интересна подробност. Земните карти от онова време по принцип са изключително груби и неточни — например Италия е свързана с Испания, а картата на Англия изобилства от грешки: сбъркани планински масиви и тотално променени речни легла. За разлика от тях мореплавателските карти са съвсем друга работа. Наричали ги „портолани“, тоест показващи пътя от едно пристанище до друго. И са изключително точни.

— И вие стигате до заключението, че техните автори са получили помощ отнякъде.

— Изследвах купища портолани. Например „Дулсърт Голуей“ от 1339 година очертава изключително точно границите на тогавашна Русия. Една турска карта от 1559 година показва света от северна перспектива, все едно, че е надвиснал над Северния полюс. Как е било възможно? Още през 1737 година е направена карта на Антарктида, на която континентът е разделен на два отделни острова. Днес вече знаем, че това наистина е така. На друга изследвана от мен карта, от 1531 година, Антарктида е показана без лед, прорязана от реки и планини. Днес знаем, че те са скрити под дебела ледена обвивка. Но през шестнайсети век такава информация не е съществувала. И все пак средновековните карти са изключително точни: грешките в тях не превишават половин градус географска дължина. Което е смайващо, защото авторите на тези карти изобщо не са имали представа за нея.