Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Наследството на Карл Велики [bg]
Наследството на Карл Велики [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Наследството на Карл Велики [bg]

Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:

Американска подводница изчезва в началото на 70-те години на миналия век. От екипажа и командира й Форест Малоун не е открита никаква следа. Десетилетия по-късно синът му, бившият таен агент Котън Малоун, решава най-накрая да разбере какво се е случило с баща му и се добира до тайния доклад от разследването на военните. Прочетеното вътре го изумява: капитан Малоун е бил изпратен на суперсекретна мисия дълбоко под ледовете на Антарктида. Нейната цел продължава да е неизвестна. Резултатите също. Котън Малоун не е сам в своя поход към истината. За да получат огромно наследство, Доротея и Кристел, последни представителки на фамилията Оберхойзер, трябва да научат повече за края на баща им, който също е бил на борда. Те знаят нещо, за което американецът няма представа — след като дядо им открива пълен с древни шифри и загадки дневник в гробницата на Карл Велики, както и текстове на напълно непознат език, още през 1938 г. нацистите изпращат експедиция до Антарктида. Разкритията, направени там, могат да имат невероятни последствия за цялото човечество. За да запази в тайна именно тези мистериозни находки, адмирал Лангфорд Рамзи, чиято крайна цел е вицепрезидентският пост, започва безскрупулна игра, изобилстваща с предателства, изнудвания и убийства и стигаща дори до Белия дом. Търсейки истината, Котън Малоун и сестрите Оберхойзер се озовават в древна немска катедрала, полуразрушен френски манастир и накрая сред ледовете на Антарктида. Там ги очаква едно наистина изумително откритие, което може да хвърли светлина върху цялата човешка история. И върху бъдещето.
1 ... 76 77 78 79 80 81 82 83 84 ... 195
Перейти на страницу:

— Много, много жалко — въздъхна той, без да я слуша. — Сега той щеше да бъде един прекрасен човек.

Съгласна беше.

— Момчето имаше мечти и амбиции, а ние можехме да му помогнем да ги реализира. Със сигурност щеше да бъде по-добър и от двама ни. — Обърна се да я погледне. — Питам се, какво ли би си помислил за нас сега?

Въпросът й се стори странен.

— В какъв смисъл?

— Държим се зле един с друг.

— Вернер, какво ти става?

— Той може би ни слуша и иска да знае какво мислиш.

Тази работа никак не й харесваше.

— Синът ми щеше да одобри всичко, което върша! — отсече тя.

— Дали? Щеше ли да одобри онова, което направи вчера? Ти уби двама души!

— А ти откъде знаеш?

— Улрих Хен разчисти след теб.

Доротея беше объркана и притеснена, но нямаше никакво намерение да обсъжда подобни въпроси тук, на това свято място. Обърна се към вратата, но съпругът й препречи пътя.

— Този път не можеш да избягаш.

В душата й нахлу притеснение и гняв.

— Махай се!

— Имаш ли представа какво правиш?

— Върви по дяволите, Вернер!

— Нямаш никаква представа за действителността.

Изражението му беше на човек, който не се страхува, нито се притеснява.

— Нима искаш да отстъпя пред Кристел? — любопитно го погледна тя.

— Не знаех, че става въпрос за състезание — отвърна той и изражението му видимо се смекчи. — Мислех си, че е по-скоро предизвикателство. Но аз съм тук, за да ти помогна.

Много й се искаше да разбере какво знае този човек и какво възнамерява да прави, но не можа да се сдържи и горчиво поклати глава.

— Мъртвото дете не може да заздрави брака. — Очите й се забиха в лицето му. — Не ми трябва помощта ти. Вече не.

— Грешиш.

— Искам да си вървя. Ще ме пуснеш ли?

Съпругът й замръзна на място и тя за пръв път изпита истински страх. Вернер беше от хората, които се вкопчват в емоциите като удавник за сламка. Биваше го да вдига скандали, но нямаше сили да ги довърши. Затова не се изненада, когато той се дръпна встрани. Тя побърза да излезе навън.

— Трябва да видиш нещо — подхвърли след нея той.

Тя се обърна. Лицето на мъжа й излъчваше нещо, което отдавна не беше виждала. Самоувереност. Страхът отново я прониза. Той излезе от църквата и се насочи към колата. Тя го последва. Капакът на багажника отскочи с меко изщракване. На слабата светлина се очерта разкривеното лице на Стърлинг Уилкърсън с кървава дупка на челото.

Тя ахна.

— Нещата са сериозни, Доротея.

— Защо? — прошепна тя. — Защо си го направил?

— Ти го използваше, както и той теб — сви рамене Вернер. — Важното в случая е, че той е мъртъв, а аз не съм.

40

Вашингтон

14:40 ч.

Поканиха Рамзи в дневната на контраадмирал Реймънд Дайлс-младши, офицер от запаса на военноморските сили на Съединените щати. Деветдесет и четири годишният мъж, родом от Мисури, беше служил по време на Втората световна война, Корея и Виетнам, след което, в началото на 80-те, беше излязъл в пенсия. През 1971 г. като началник на военноморските операции Дайлс беше подписал секретната заповед за прекратяване на всякакви действия по издирването и спасяването на изчезналата подводница НР-1А. Тогава Рамзи беше лейтенант, на когото Дайлс бе възложил задачата да отплава към Антарктида на борда на „Холдън“ и да му докладва лично. След приключването на мисията Рамзи беше повишен в капитан и назначен в щаба на Дайлс. От този момент нататък възходът му беше бърз и лесен.

Рамзи дължеше кариерата си на този възрастен мъж. Който между другото все още имаше сериозно политическо влияние.

С Дайлс се консултираха всички президенти, включително и сегашният. Всички се съобразяваха с мнението му. Пресата го третираше с респект и благоговение, а мнозина сенатори му демонстрираха уважението си на място — в същата стая, в която току-що въведоха Рамзи. В камината гореше буен огън. Старецът седеше пред нея с вълнено одеяло върху съсухрените колене, а ръката му механично галеше котката с дълга козина, която дремеше в скута му. Той дори си имаше прякор. Наричаха го Зимния ястреб — прозвище, което той много харесваше.

— Винаги ми е приятно, когато се отбиваш при мен — промърмори Дайлс и стрелна госта си с изненадващо бистри очи, скрити между дълбоки бръчки.

1 ... 76 77 78 79 80 81 82 83 84 ... 195
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)