Наследството на Карл Велики [bg]

Ледът излъчваше синкаво сияние, което потъмняваше с дълбочината, преминавайки в теменужено и черно. Рамзи беше облечен в обемист термокостюм с двойна изолация, който плътно покриваше цялото му тяло, с изключение на тънка ивица около устните. При спускането му във водата кожата му пламна, но скоро след това изтръпна от студа. Ръцете му изглеждаха напълно безполезни в дебелите ръкавици. Но с потапянето тежестта почти изчезна и той изпита чувството, че по-скоро лети в кристално чистата вода.

Засеченият от Хърбърт Роуланд радиосигнал ги отведе към тясно заливче, където замръзващият океан кротко ближеше ледения бряг. Място, на което през лятото се събират тюлени и птици. Силата на сигнала беше такава, че изискваше директно проучване. Затова навлече тежкия костюм с помощта на Сейърс и Роуланд. Заповедта беше пределно ясна: единствено той можеше да се спусне под водата.

Провери дълбочината. Дванайсет метра.

Не знаеше какво е разстоянието до дъното. Надяваше се да зърне нещо, което да му даде информация за съдбата на подводницата. Роуланд твърдеше, че източникът на сигнала е по-навътре в сушата, към планината, чиито склонове се издигаха направо от морето.

Рамзи размърда крака. Вляво бавно изплува черна назъбена скала от вулканичен произход. Повърхността й беше покрита е яркооранжеви анемони, сюнгери, розови корали и жълто-зелени молюски. Ако водата не беше толкова студена, можеше да бъде коралов риф. Светлината над главата му бързо изчезваше. Допреди миг заледената повърхност на океана имаше цвета на облачно небе в различни комбинации на синьото, но сега вече беше черна.

Ледът явно беше отстъпил място на скалите.

Издърпа фенерчето от колана си и го включи. Забеляза малко планктон. Седименти не се виждаха. Лъчът сякаш се разтваряше в мрака, без да може се спре на каквото и да било. Но около него имаше живот, който чакаше да бъде осветен. Например тюленът, който се стрелна наблизо почти без да помръдва мускули. Последваха го и други.

Рамзи долови призивните им звуци, дори ги почувства с тялото си. Сякаш се беше превърнал в сонар. Каква мисия, господи. Шанс да докаже качествата си пред хората, от които зависеше кариерата му. Прие веднага, а след това лично избра Сейърс и Роуланд за свои помощници. Познаваше ги добре и знаеше, че може да разчита на тях. Роуланд твърдеше, че източникът на сигнала е на около двеста метра в южна посока. По изчисленията на Рамзи вече ги беше изминал. Лъчът на фенерчето проникваше на не повече от петдесет метра надолу. Надяваше се, че всеки момент ще зърне оранжевата сигнална мачта на НР-1А, стърчаща от дъното.