Конспирацията „Моцарт“ [bg]

— Е, и?

— Те са още там. Оливър ги е открил.

Няколко секунди Кински прехвърляше в главата си току-що чутото.

— Оливър е знаел?

— Добрал се е до половината от истината — каза Бен. — Проследил е историческата връзка с материала, който е събирал за книгата си. Кой знае какво си е представял, че ще открие в къщата? Може би си е мислел, че му предстои да отвори една скрита глава от историята. Изобщо не е предполагал в какво ще се набърка. Станал е свидетел на екзекуцията по една чиста случайност.

— Това обяснява защо и Майер е умрял същата вечер.

Бен кимна.

— Той всъщност е бил пианистът, нает за вечерта. Още щом Оливър се е омел оттам, онези са започнали да търсят адреса на студентската квартира на Майер. Добрали са се до него за минути. Но веднага са разбрали, че не е същият човек. Опрели са му пистолет в главата и той сигурно бързо-бързо е изплюл името на Оливър. Най-вероятно са му обещали да го пощадят, ако проговори.

Кински направи гримаса на отвращение.

— Само че тия плъхове са убили и него, за да му затворят устата. След това са тръгнали да търсят Оливър.

— Не след това, а едновременно — каза Бен. — Хора не им липсват. Предполагам, че докато Майер още е дишал, екип от екзекутори вече е тръгвал да търси Оливър.

Кински се намръщи.

— Един момент! А откъде са знаели…

— … как да го открият ли? От полицейския компютър. Тези хора имат връзки, не разбираш ли? Оливър е бил чужденец. Трябвал му е паспорт, за да се регистрира в пансиона. Едва ли в околността е имало много хора на име Оливър Луелин. Спипали са го като куче в чувал.

Кински изръмжа гневно.

— Разполагал е с точно толкова време, колкото да запише диска и да го изпрати по пощата на единствения човек, комуто е имал доверие — каза Бен. — След което са го пипнали. Отвели са го на езерото. Най-вероятно са го вкарали далеч навътре, след което са му пуснали дълъг 9-милиметров откос в краката, за да накарат леда под него да се пропука. Нямал е никакви шансове. — Бен извади един тумбест лъскав 45-калибров патрон от кутията и го притисна с палец, докато щракна в пълнителя.

— И сега какво? — попита Кински.

Бен постави втори патрон в пълнителя, като го натисна с палец, за да преодолее съпротивлението на натегнатата пружина.

— Знам къде се намира къщата — каза той. — Ще се заема лично с нея. И всичко приключва дотам.