Конспирацията „Моцарт“ [bg]

Малките черни неща бяха пистолети и къси автомати. Същите като оня, който мъжът, застанал над нея, бе насочил в главата й.

Мъжът я сграбчи за косата и я вдигна на крака. Тя изпищя от страх и болка и мъжът запуши устата й с длан.

Иззад ъгъла изскочи едра фигура и се насочи към тях. Като видя мъжа, сграбчил Клара, Макс замръзна за миг и впери острия си поглед в него. След това изръмжа и се хвърли напред. Стисна с челюстите си мъжа за ръката и го откъсна от Клара, повали го на земята и го размята насам-натам като парцалена кукла. Клара пищеше. През сводестата порта се появиха още двама мъже. Те вдигнаха оръжията си и стреляха по Макс. Кучето се просна на снега и зарита.

Лай видя всичко от разстояние, докато бягаше през снега към манастира. Тичащи фигури се прехвърляха през стената в манастирския двор, прегрупираха се, обкръжиха сградите и заритаха вратите с вдигнати напред, заредени оръжия. Към шума от хеликоптерите се прибави и друг звук. Монахините бяха спрели да пеят и до ушите на Лай достигнаха писъци. Писъците постепенно бяха удавени в изстрели от оръжия със заглушители.

Един от мъжете грубо вдигна Клара под мишница и я понесе, ритаща и мятаща се, към чакащия хеликоптер. Сърцето на Лай се блъскаше в гърдите. Пред очите й една от монахините изтича от параклиса с изкривено от ужас лице. Достигна едва до средата на двора, където бе повалена от картечен откос. Жената падна по лице и расото й се обагри в алена кръв. Мъжете я хванаха за глезените и я повлякоха обратно към параклиса, оставяйки кървава диря в снега.

Лай би направила всичко по силите си, за да помогне на Клара, но не й оставаше нищо, освен да бяга в обратната посока колкото я държаха краката. Тичешком стигна до къщичката. Никой не я бе видял. Блъсна вратата и се строполи вътре. Цялото й тяло се тресеше от ужас.

Двуцевката на полицата! Тя я погледна за миг, поколеба се, после се пресегна и я свали. Ръцете й трепереха, докато ровеше в чекмеджето за патрони. Наблъска една шепа в джоба на якето си, пречупи пушката на две както я бе научил Бен и пъхна по един във всяка цев.

После изхвръкна от къщичката.

Бягай, Лай, бягай!

Тя притича през портата, която водеше към стопанския двор. Извика от ужас, когато пред нея се появи мъж и насочи пистолет към главата й.

Лицето му беше сериозно и изопнато, пронизващите му очи следяха неотлъчно двойното дуло на пушката.

— Хвърли я! — нареди той, без да отмества пистолета си.

Лай нямаше време да мисли. Пръстите й от само себе си дръпнаха едновременно двата спусъка. Пушката гръмна право в лицето му. Прикладът ритна рязко назад и едва не я събори.

Последиците от изстрел с ловна пушка почти от упор са ужасяващи. Лицето на мъжа изчезна, разтвори се в нищото. Фонтан кръв оплиска стената. Тя облиза устни и усети солени капчици. Изплю се ужасена, прекрачи трупа и отново побягна напред, по-далеч от манастира. Докато краката й затъваха в дълбокия сняг, ръцете й трескаво презареждаха двуцевката.