Отровни думи [bg]

Дали щяха най-после да стигнат до първото важно разкритие? Дали убиецът бе оставил отпечатъци?

В къщурката ставаше все по-мрачно. Моран намери още няколко лампи и свещи. Гамаш наблюдаваше, докато екипът работеше. Имаше някаква грация в действията им, която можеше да оцени само друг полицай, разследващ убийства. Плавни движения, отстъпване настрани, навеждане и изправяне, клякане, повдигане или коленичене. Беше почти прекрасно.

Детективът стоеше насред колибата и попиваше обстановката. Стените бяха от големи цилиндрични трупи. Странно, но прозорците имаха завеси. А в кухнята, на един от первазите, бе подпряна кехлибарена плочка.

Ръчната водна помпа на умивалника бе закрепена за дървения кухненски плот, а на откритите рафтове бяха подредени чинии и чаши. Гамаш забеляза хранителните продукти на плота. Приближи се до тях и погледна, без да докосва нищо. Хляб, масло, сирене. Нагризани, но не от човек. Чай ориндж пико в отворена кутийка. Бурканче мед. Кутията с прясно мляко бе отворена. Помириса я. Беше прокиснало.

Главният инспектор повика Бовоар с жест.

— Как ти се струва?

— Човекът си е пазарувал.

— Но как? Със сигурност не е стъпвал в бакалницата на мосю Беливо, а и не вярвам да е ходел пеша до Сан Реми. Някой му е носел храна.

— И го е убил? Пийнал е чай с него, а после го е фраснал по главата?

— Може би, може би — промърмори Гамаш и продължи да се оглежда. Газените лампи излъчваха светлина, която нямаше нищо общо с тази от електрическите крушки. Сиянието на лампите бе меко и облян в него, светът сякаш също ставаше по-мек и размит.

Между простичката кухня и дневната имаше печка на дърва. Човекът явно се бе хранил на малката маса с покривка. Отсреща, в стената, бе иззидана камина от речни камъни, от двете ѝ страни бяха разположени два стола с високи облегалки. В другия край на колибата се виждаше месингов креват и скрин.

Леглото бе оправено, а възглавниците изглеждаха меки и пухкави. По стените висяха ковьори94, които навярно предпазваха от студените течения както някога в средновековните замъци. Килимчета застилаха чистия под, който бе загрозен от една-единствена, но дълбока следа — тъмно кърваво петно.

Цяла една стена бе заета от етажерки, отрупани с книги. Когато се доближи, Гамаш забеляза, че нещо стърчи между дървените трупи на стените. Посегна и дръпна.

Държеше в ръка стара доларова банкнота.

Такива не се използваха от години, дори от десетилетия. Загледа се по-съсредоточено в стената и видя още стърчащи хартийки. Още банкноти. Някои бяха по два долара. Имаше дори две-три двайсетачки.

Това ли беше банковата сметка на човека? Вместо да тъпче дюшека си, той бе натъпкал стените с пари като стар скъперник. След като обиколи цялата стаичка, Гамаш стигна до заключението, че банкнотите са предпазвали от студа. Колибата бе направена от дърво и канадска валута. Тя беше изолацията.