Отровни думи [bg]

Доминик спря и конете, които я следваха, се сбутаха зад нея.

— Стой! — провикна се Бовоар.

Гамаш се пресегна към Жан Ги, хвана юздите на Честър и успокои животното.

— Ето я — прошепна Доминик.

Главният инспектор се наведе на едната страна, после на другата, като се опитваше да види зад дърветата. Накрая слезе от коня, завърза го за един дънер и направи няколко крачки пред Доминик. Все още не виждаше нищо.

— Къде е?

— Ето там — продължи да шепне жената. — Точно до онова слънчево петно.

Между короните на дърветата се процеждаха лъчи дневна светлина и сякаш образуваха колона. Гамаш погледна натам, леко отмести очи и тогава я видя. Колибата.

— Останете тук — нареди на жената и повика с жест Бовоар, който се озърташе и се опитваше да измисли как да слезе. В крайна сметка се наведе, сграбчи ствола на най-близкото дърво и се смъкна странично. Друг кон навярно щеше да се смути, но Честър бе виждал какво ли не и това далеч не бе най-лошото. Пък и май започваше да харесва новия си ездач. Бовоар нито веднъж не го бе ритнал, ударил с камшик или с юмрук. През целия си живот Честър не бе носил на гърба си по-внимателен и мил конник.

Двамата инспектори впериха очи в колибата. Направена бе от дървени трупи. На верандата отпред стоеше самотен люлеещ се стол с голяма възглавница на седалката. От двете страни на затворената врата имаше по един прозорец. На первазите им бяха подредени саксии, пълни с цъфнали цветя. От едната страна на колибата се издигаше каменен комин, но от него не излизаше пушек.

Зад себе си полицаите чуваха тихото пръхтене на конете и свистенето от махането на опашките им. Долавяха и шумоленето на дребни животинки, които бързаха да се скрият някъде. Гората миришеше на мъх, борови иглички и гнили листа.

Бавно се приближиха към колибата. Стъпиха на верандата. Гамаш плъзна поглед по дъските под краката си. Няколко сухи листа, но нито капка кръв. Кимна на Бовоар и посочи единия от прозорците. Жан Ги тихо се промъкна и застана на указаното място, опрял гръб в стената. Главният инспектор пое другия прозорец и след малко подаде сигнал. Заедно надзърнаха вътре.

Видяха маса, столове, а в дъното — легло. Нямаше никаква светлина, нищо не помръдваше.

— Нищо — промърмори Бовоар.

Гамаш кимна в съгласие. Посегна към дръжката на вратата. Побутна я и с леко проскърцване я открехна едва. Протегна крак и предпазливо отвори по-широко. Погледна вътре.