Отровни думи [bg]

Ограда, направена от преплетени и усукани клони, опасваше правоъгълник с ширина около шест метра и дължина около дванайсет. През дупките в оградата бяха поникнали увивни растения и когато се приближи повече, Гамаш забеляза, че стеблата са натежали от грахови шушулки. Отвори дървената порта и влезе в градината. Зеленчуците бяха насадени в окопани и оплевени лехи, но вече нямаше кой да събере реколтата. Покойният старец бе отглеждал в градината си лехи с домати и картофи, грах и фасул, броколи и моркови. Главният инспектор си отчупи шушулка зелен фасул и я захапа. По средата на пътечката бе оставена лопата и ръчна количка, пълна с пръст. В другия край на градината имаше кът със стол, направен от криви клони и покрит с удобни избелели възглавници. Изглеждаше примамливо и Гамаш си представи как човекът е работел в градината си, а после тихо е сядал на столчето да си почине.

Сведе очи, докато в съзнанието му все още бе образът на стареца, поседнал на възглавниците. Стоял бе там. Може би часове наред. В онова слънчево петно.

Сам.

Гамаш знаеше, че не са много хората, способни на това. Дори и да искаха, дори да се опитваха, повечето не можеха да изтърпят тишината. Започваха да нервничат или да се отегчават. Но детективът подозираше, че този човек не е бил такъв. Представи си го: седнал там, загледан в градината. Потънал в размисли.

За какво ли бе размишлявал?

— Шефе.

Главният инспектор се извърна и видя как заместникът му се приближава към него.

— Приключихме с първоначалното претърсване.

— Оръжие?

Бовоар поклати глава:

— Но пък намерихме буркани със зимнина, запечатани с парафин. Доста парафин. Мисля, че знаем защо.

Жан Ги се огледа наоколо, явно впечатлен от градината. Редът винаги го впечатляваше.

Гамаш кимна:

— Кой е той?

— Не знам.

Старшият детектив се обърна към младия мъж и го погледна настойчиво:

— Какво имаш предвид? В тази колиба ли е живял мъртвият?

— Така предполагаме. Почти сме сигурни, че е загинал тук. Но не намерихме никакви лични документи. Нищо. Нито снимки, нито свидетелство за раждане, паспорт или шофьорска книжка.

— Писма?

Бовоар отново поклати глава:

— В скрина има дрехи. Стари, захабени, но закърпени и чисти. Впрочем цялата къщичка е чиста и подредена. Пълно е с книги, в момента ги преглеждаме. Някои са надписани с имена, но все различни. Навярно ги е събирал от книжарници за антикварни книги. Намерихме инструменти за дърворезба и стърготини до един от столовете. И стара цигулка. Можем да предположим с какво си е запълвал вечерите.

Във въображението си Гамаш видя мъртвеца, но докато е бил жив. Дори здрав. Представи си го как се прибира, след като е поработил в градината. Как си приготвя непретенциозна вечеря, сяда край огъня и започва да дялка. После, когато се спуска нощта, хваща цигулката и свири. Само за себе си.