Господарят на дъжда [bg]

— Хайде, Фийлд.

— Няма да се бавя.

Той се затича по стълбите към отдела си.

Ян се приготвяше да си тръгва и го изгледа укорително. Прокопиев седеше приведен над купчина вестници; беше преметнал сакото си на облегалката и бе свалил тирантите от раменете си.

— Късметлия си ти с тази Медведева — отбеляза. — Голям късметлия.

Фийлд почука на вратата на Грейнджър и отвори.

Грейнджър бе вдигнал краката си на бюрото и говореше по телефона:

— Да, сър… Да, сър.

Остави слушалката и се обърна към младия детектив:

— Комисарят е загрижен, че в управлението се използват твърде много кламери. — Вдигна ръка и свали краката ги от бюрото. — Шегувам се, Фийлд. Изглеждаш нервен.

— Не, просто бързам.

— Закъде така?

— Отиваме във фабриката.

— Каква фабрика?

— Една от фабриките на „Фрейзърс“… за електроуреди.

— Къде?

— На улица „Юенмин“, струва ми се.

Грейнджър се намръщи.

— Свързано е със случая „Орлова“. Намерихме в апартамента й тайни записки за една пратка… на шевни машини. Подозираме, че е важно.

— Ами, добре, тръгвай. После ще ми обясниш.

Когато се качиха в колата, Капризи се поинтересува за разговора му с Наташа. Фийлд обясни накратко, като завърши:

— Страхува се от Лу.

В този момент като по сигнал отекна гръм и небето сякаш се продъни; заваля толкова силно, че колата едва пъплеше. Хората по тротоарите се разбягаха, търсейки убежище.

Нужен им беше половин час, докато намерят фабриката на улица „Юенмин“, шофьорът често спираше и се взираше напред, за да се ориентира. Накрая стигнаха табела и синя метална врата, отворена точно колкото да мине кола. Когато отбиха от улицата, предните колела затънаха в голяма локва.

— Спри — нареди Чен и шофьорът веднага се подчини. — На портала няма никого… кабинката на портиера е празна…

Той вдигна автомата си и показа дулото през прозореца. Фийлд и Капризи извадиха револверите си. Сърцето на Фийлд туптеше силно.

— Продължавай — нареди Чен.

Шофьорът се огледа. Беше по-млад от Фийлд и явно умираше от страх.

Потегли бавно.

— По-живо — подкани го нетърпеливо Чен. Шофьорът даде газ и вкара колата през портала. Фабриката се издигаше пред тях, вратите й бяха широко отворени.

— Тичайте — извика Чен.

Отвориха вратите и Фийлд и Капризи се втурнаха след китаеца.

По лицето на Фийлд се стичаше вода, дрехите му прогизнаха въпреки късото разстояние до фабриката. Той насочи напред револвера.

Таванът беше висок и от него на метални тръби висяха лампи. Помещението бе пълно със стотици дървени работни маси. От дясната страна бяха наредени тежки машини. В дъното имаше желязно стълбище, свършващо в остъклена кабинка — мястото на управителя.