Господарят на дъжда [bg]

Светлината в апартамента изгасна.

Той си представи как белият й халат се свлича от раменете й и пада около глезените й. Как тя се приближава към Лу и той протяга ръце, как се усмихва самодоволно, че притежава такава красива жена.

Един файтон мина по улицата.

Фийлд излезе от входа, не можеше да устои. Прекоси наводнената улица и изкачи стълбището на „Щастливи времена“; остави кални стъпки по каменния под. Изглежда, тази вечер Наташа нямаше посетители.

Портиерът беше по-млад от предишния, с къса коса и слабо лице. Стоеше прав. Кимна на Фийлд, но не се поинтересува къде отива.

Фийлд излезе през аварийния изход и се заизкачва по тъмните стълби. Вратата на етажа й изскърца, когато я отвори. Той спря и се ослуша, но чу само собственото си дишане.

Прокара ръка през мократа си коса.

Почука на вратата и се отдръпна.

Процепът отдолу се освети и локвата около краката му леко заблестя.

Вратата се отвори и Наташа се изправи пред него като първия ден; само по халат и с разрошена коса.

— Изненада.

Тя пристъпи напред, обгърна врата му с ръце и го целуна; устните й бяха нежни, топли и сладки, каквито винаги си ги беше представял. Ароматът й го замайваше. Фийлд пъхна ръце под халата й. Стисна нежната плът на бедрата й. Тя се отдръпна леко. Остана с ръце, положени на раменете му, и се вгледа в очите му.

Наташа беше висока, но той я вдигна с лекота. Тя обгърна кръста му с крака и облегна главата си на рамото му. Фийлд затвори вратата с крак. Тя се изправи при входа на спалнята си и за момент се облегна на касата на вратата. В очите й се четеше смесица от копнеж и болка. Дъждът тропаше по прозореца.