Господарят на дъжда [bg]

Автор: Bradby Tom
Год: 2004
Язык: болгарский
Год: Ера
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:

Шанхай, 1926 година. Град на корумпирани британски чиновници, американски контрабандисти на оръжие, на руски принцеси и китайски гангстери. Град, в който хероинът се доставя от врата до врата и човешките съдби са стока за продан. Екзотично, покварено и пулсиращо от живот място, където всичко е възможно. За Ричард Фийлд този нов свят е шанс да избяга от миналото. Веднага след назначението си, полицаят е въвлечен в зловеща мистерия. Лена Орлов е млада руска емигрантка, намерена зверски убита. Взирайки се в дълбоките, мрачни тайни, отвъд блясъка на града, Фийлд открива друг свят. В него всичко има цена и човешкият живот е просто разменна монета. Тук най-низките човешки страсти са обсебващи, а животът е опасно удоволствие. Може би ключът към тайната е Наташа Медведев, съседка на убитата Лена? Но как Фийлд да се довери на жена, която се бори единствено да оцелее? И как да се влюби, когато следите сочат, че самата Наташа ще е следващата жертва? С „Господарят на дъжда“ преживяваме покварата и очарованието на големия град в най-реалните им измерения. Никой досега не е успял да опише Шанхай така — в целия му омърсен разкош. Според китайската митология за всичко в „другия свят“ си има служби или министерства. Най-важното от тях е Министерството на бурите и мълниите, управлявано от Господаря на дъжда. В убийствената лятна жега на Шанхай Господарят на дъжда стои над тъмните облаци в небето и управлява съдбините на града. Дъждът е в неговата власт и така той определя плодородието на земята и добруването на хората. Той е всемогъщ и капризен благодетел — или мъчител.

Перейти на страницу:

Фийлд се изправи.

— Разбери как се е продала на Лу — заръча американецът. — Не й позволявай да шикалкави.

* * *

Килиите бяха мизерни като повечето неща в Шанхай. Вонята на помия, влага и разложение, неповлияна от слабото течение, го блъсна в носа още щом отвори голямата стоманена врата и заслиза по каменните стълби.

Чувството за вина и разкаянието на Капризи още го измъчваха. Беше искал да говорят за любов, за чувствата му, но знаеше, че онова, което смяташе да каже, би прозвучало смешно на всеки друг, освен на него.

Как щеше да реагира тя?

— Искам да говоря с Наташа Медведева — обърна се към дежурния. — Докараха я преди четирийсетина минути.

Китаецът взе писалката си и го погледна:

— Фийлд, Специален отдел.

— Регистрирана е от Криминалния. Чен.

Униформеният посочи името на Чен, служебния му номер и подписа му срещу името на Наташа.

— Така е. Арестувахме я заедно, но сега разследването се води от Специалния.

Полицаят го изгледа подозрително. Фийлд се замисли колко абсурдна беше тази игра на котка и мишка между две елитни полицейски подразделения, при която дори униформените полицаи се отнасяха с подозрение към колегите си.

— Разследването е общо на Криминалния и Специалния отдел — обясни той. — Работя с Капризи.

Подписа се, остави писалката и оправи сакото си. Дежурният го пусна в подземието и му даде ключа от килията. Фийлд влезе в мрачния коридор и желязната решетка зад него се затвори с трясък. Тук бе с няколко градуса по-хладно, но той съблече сакото и разхлаби вратовръзката си.

Един мъж в близката килия се закашля хрипливо.

Жената бе затворена в дъното на коридора. Седеше на леглото със свити крака и опряна на коленете глава. Фийлд спря пред решетката и когато рускинята не реагира, отключи и влезе.

Застана с ръце в джобовете. В ъгъла имаше открит канал, а до него — тенекиена кофа, служеща за тоалетна. Тук вонеше по-ужасно отколкото навън.

Наташа вдигна глава и отметна косата си назад. В очите и се четеше страх. Фийлд издърпа един стол.

— Може ли да седна?

— Тук можете да правите каквото искате.

Той остави сакото си на края на матрака. Лъснатите му обувки изглеждаха съвсем неподходящи за това място.

Наташа още носеше шлифера, но беше събула обувките си и той неволно се загледа в краката й. Палците й бяха необичайно дълги, ноктите — лакирани в тъмнокафяво или може би зелено.

— Какво ще правите с мен? — попита тя.

— Не съм решил. Какво правехте там?

— Видяхте.

— Защо го правехте?

Тя не отговори.

— Баща ви е бил царски офицер. Човек с достойнство, ако съдя по вида му на снимката. Как е възможно вие…

Наташа заплака.

— Съжалявам — прошепна той.

Тя притисна ръце до гърдите си както през първия ден, когато я беше срещнал, и престана да трепери. Избърса очи с ръкава си.

— Вие англичаните… сте толкова учтиви.

— Трябва да ни помогнете.

— Да ви помогна ли? Как мога да ви помогна? Не знаете ли всичко?

— Ако отказвате, ще ви пратим в затвора.

— Мислите си, че можете да ме пратите в затвора? — попита тя и на лицето й се изписа гняв.

— Извършихте престъпление.

— И си мислите, че ще намерите свидетели, които…

— Аз съм свидетел. Колегите ми също. Заплахите на Лу не могат да ни впечатлят.

Тя бързо се отказа от агресивното поведение и наведе глава.

— Ще бъдете изправена пред смесен съд, ще ви обявят за виновна в болшевишка пропаганда и… предполагам, ще ви лепнат петнайсет-двайсет години. Ще се постараем да ви пратят в някой от нашите затвори, където Лу не може да подкупи надзирателите и да ви измъкне.

Наташа вдигна ръце и докосна слепоочията си, сякаш искаше да попречи на думите му да стигнат до съзнанието й. Втренчи се мълчаливо напред, после бавно се отпусна на леглото. Опря тила си на стената и заплака; Фийлд не беше виждал такава мъка.

— С кого се виждаше Лена?

Тя отново избърса очи.

— Не знам.

— Лу ли я уби, или някой от приятелите му?

— Не знам.

— А Наталия Симоновна?

В очите й пролича ужас.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?