![Господарят на дъжда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/7/gospodaryat-na-dzhda-bg-download.jpg)
Господарят на дъжда [bg]
- Автор: Bradby Tom
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:
Фийлд погледна отражението си върху масата.
— Какво предлагаш? — попита Грейнджър.
— Трябва да намерим улики — заяви Маклауд. — Ще го направим по класическия начин. Организираме разследване, намираме улики, подлъгваме го в нашата част на града и го арестуваме.
— На теория е много лесно.
— Вече имаме напредък, но мисля, че трябва официално да си поставим за цел разобличаването му.
Фийлд вдигна глава. Маклауд отново го гледаше, после пак се обърна към Грейнджър:
— Трябва да установим строг контрол върху информацията. Не искам да има повече изтичане.
Комисарят премяташе писалката си върху обратната страна на дланта си, както Фийлд бе правил в училище — прехвърляш я и едновременно с това се опитваш да я хванеш.
— Какво ще кажат в Градския съвет? — попита Грейнджър. — Не съм убеден, че ще са съгласни на такава война.
Комисарят не отговори; продължи да премята писалката си, докато най-после успя да я хване.
След срещата Фийлд последва Грейнджър. Минаха по стълбите, а Капризи и Маклауд взеха асансьора.
На етажа на Специалния отдел бе тъмно и Грейнджър запали лампа едва когато влезе в кабинета си. Затръшна вратата толкова силно, че стените се разтресоха.
— Сигурно се чудиш защо излъгах за тази вечер — каза той, след като запали първо цигарата на Фийлд, после своята. — Мамка му.
Младият детектив нищо не отговори.
— Маклауд се опитва да ни прецака. Да ни представи в лоша светлина пред комисаря. — Началникът хвърли цигарата си в кошчето. — Не е успял да те настрои срещу мен, нали?
— Разбира се, че не.
Грейнджър погледна часовника си.
— Майка му стара! Каролайн ще ме убие. — Двамата с Фийлд излязоха и той заключи вратата си. — Хайде, утре ще говорим.
Младежът отиде при бюрото си и седна; Грейнджър се качи в асансьора и дръпна решетката.
Тъмнината действаше успокоително на Фийлд. Дъждовните капки още барабаняха по прозорците, сякаш някой скитник искаше да влезе. Той си спомни как навремето стоеше у дома в Йоркшир и гледаше осеяното с локви дворче. Тогава дъждът го изнервяше; беше безмилостен и сякаш ожесточен. Фийлд потърка слепоочията и очите си, опита се да се отпусне. Виеше му се свят.
Изведнъж усети, че зад него има някой. Рязко се извъртя, запали лампата и посегна за револвера си.
— Капризи. Изкара ми ан…
— Тихо.
Маклауд стоеше зад американеца.
— Казал си му за фабриката. Нали Капризи ти каза…
— Не мислех, че е важно. Той просто ме попита защо бързам.
Фийлд се изправи и ги принуди да отстъпят една крачка.
— Боже мили. — Той потърка челото си; за малко да им каже, че е споменал за фабриката и пред Наташа, но реши да замълчи. — Не разбирам. Защо решиха точно тази вечер, с какво ги предизвикахме?
— Конспираторите и Лу действат като една банда — обясни Капризи. — Това беше предупреждение. Явно сме засегнали интересите им: заради онова, което става във фабриката, или заради убиеца, а може би и заради двете. Не могат да ни подкупят, затова ни предупреждават. Ако продължим с разследването, ще преминат към следващата фаза.
Фийлд въздъхна.
— Трябва много да внимаваме, Ричард. Никакво изтичане на сведения повече. Погрижи се никой да не знае с какво точно се занимаваме.
— Какво искате от мен?
— Наблюдавай Грейнджър. Предупреди ни, ако разбереш, че е решил да действа…
— Утре сутрин среща долу — каза Маклауд. — Точно в седем часа, преди някой друг да се е появил.
Щом като двамата си тръгнаха, Фийлд изгаси лампата и остана неподвижно в успокоителния мрак. След известно време стана и слезе по стълбите с намерението да вземе рикша и да отиде у Доналдсънови. Беше сигурен, че ще го приемат добре, но накрая реши да отиде другаде. На стотина метра от кооперацията „Щастливи времена“ извика на човека да спре и слезе. Плати му твърде щедро за такава услуга.
Валеше като из ведро и Фийлд беше оставил шапката си в службата; по врата му започнаха да се стичат водни струйки. Миришеше на тиня от рекичката Сучоу и до него съскаше самотен електрически фенер. Фийлд избърса лицето си и тръгна по улицата; обувките му жвакаха като примитивна помпа.
В апартамента й светеше. Младият мъж рязко спря и се скри във входа на отсрещната къща. Разтвори шлифера си и бръкна в джоба на новото си сако за цигарите, но кибритът му беше влажен.