Господарят на дъжда [bg]

— Нещо за пиене? — попита тихо тя.

— Не, благодаря.

— Чай?

— Не.

— Нещо за ядене?

— Не, обядвал съм… в общи линии.

— Нали не си мислите, че не мога да готвя? Повечето рускини не умеят. Когато дойде, Лена не можеше да си свари дори яйца. Майка ми обаче почина, когато бях малка, и понякога готвех на баща ми.

— Друг път може би ще ми сготвите нещо.

Тя се усмихна и това го зарадва.

— С удоволствие.

— Може би тази вечер.

— Може би.

Фийлд не знаеше дали да приема този отговор за „да“ или за „не“.

— Сигурно сте гладна — отбеляза. — Моля, не искам да ви спирам.

— Ще издържа.

Тя седна и му кимна към един стол, но той предпочете да остане прав.

— Надявам се, не си мислите, че освобождаването ви е безвъзмездно.

Тя сведе глава. После я вдигна и се усмихна.

— Кое е смешното?

— Вие сте смешен. Наблюдавам ви как се борите със себе си.

— Не ви разбирам.

— Желаете ли ме, господин Фийлд, или ще ме отхвърлите? Кое ще надделее.

— Върша си работата.

— Не се съмнявам.

Тя стана, отиде при камината и взе пакет цигари от полицата. Запали една и отново седна, роклята й се вдигна на бедрата.

Гърлото на младия мъж бе пресъхнало.

— Защото си мислите, че съм негова наложница, за това ли е? Това ли ви отвращава в мен?

— Трябва да ми съдействате.

Той не можеше вече да се довери на гласа си. Имаше чувството, че принадлежи на другиго.

— Не съм длъжна да правя нищо.

— Виждали ли сте някога шанхайски затвор отвътре?

— Не.

— Съмнявам се, че ще оцелеете повече от месец.

— Може би ще ми направите услуга.

— Ако смятате така, ще ви върна веднага.

— Не можете да се скриете зад значката си.

— Не вярвате ли, че можем да ви защитим от Лу?

— Половината от вас работят за него.

— Мислите ли…

— Не. Точно затова говоря с вас. Моля ви. Правете каквото искате с мен, но да не говорим повече за това. — Тя си пое дълбоко въздух. — Питате ме с кого се е виждала Лена, но аз не знам. През последните няколко месеца беше доста потайна.

— Нищо ли не ви е казала за него?

Наташа поклати глава.

— Живели сте врата до врата.

— Винаги сме пазили в тайна личния си живот.

— Значи никога не сте виждали някой мъж да влиза в апартамента й, никога не сте чували гласа му, никога не сте виждали пред къщата да спира кола.

— Не.

— Трудно е за вярване, не мислите ли? Били сте приятелки, познавали сте се още от Казан. Живеете врата до врата, а не знаете нищо една за друга.