Господарят на дъжда [bg]

— Госпожа Орлова от „Маджестик“.

— Какво имаше предвид?

Наташа сведе очи:

— Не знам.

— Не мога да ви помогна, ако вие не ми помогнете.

— Никой не може да ми помогне, Ричард.

— Грешите.

— Не, не греша.

— В какъв смисъл е тежко положението ви?

— Правете каквото искате с мен, но моля ви, не ми задавайте повече такива въпроси.

— Как станахте собственост на Лу?

— Не мога да говоря за него.

Последва дълго мълчание, докато Наташа се колебаеше дали да говори.

— Лена… — започна неуверено и спря.

— Продължавайте.

— Ами… Имаше нов мъж. Питахте ме дали е започнала нова връзка. Да, имаше. Той… Лена не говореше за това, но този път беше различно.

— От колко време преди…

— Около два месеца. Тя изглеждаше по-щастлива, сякаш най-после вижда някаква надежда.

— Лу ли я накара да обслужва този мъж?

Наташа кимна.

— Имате ли представа кой може да е бил? Тя подсказа ли ви с нещо? Националността му например или работата му? Причината, поради която Лу я караше да спи с него?

Жената поклати глава.

— Той често ли кара момичетата си да спят с други мъже?

— Той има много жени и ги използва за различни неща.

Фийлд изпита силно желание — по-силно от всяко друго преди — да разбере дали Лу е спал с Наташа, дали е била принудена да легне и да целува това отвратително пъпчиво лице. Представи си ги голи, дебелите пръсти на Лу върху нежната й кожа.

Стана, отиде до вратата и погледна през решетката. След малко се върна и седна на стола. Тя седеше неподвижно, обхванала краката си с ръце, и го гледаше.

— Наталия Симоновна, Лена Орлова, Ирина Игнатиева… били са наръгани многократно, пищяли са, виели са от болка и ужас, но никой не ги е чул. — Той я погледна. — Дори сега никой не иска да знае за тях.

Тя сведе поглед.

— И трите са били собственост на Лу. Питам се коя е следващата.

Тя мълчеше.

— Може би вие. Имате ли цигари?

Наташа бръкна в джоба си и му подаде един пакет.

— Искате ли?

— Не.

Фийлд запали и вдиша дима, вече не усещаше толкова силно вонята.

— Искам да ви измъкна оттук.

Капризи стоеше на вратата, допрял лице до решетката. Фийлд се почуди колко време ги е наблюдавал.

— Маклауд иска да говори с теб, полярна мечко.

Фийлд излезе от килията. Американецът го дръпна встрани от вратата, за да не може да ги чуе Наташа.

— Маклауд е научил, че сме я арестували, и я иска.

— Как така я иска? — попита младият детектив и сърцето му се разтуптя по-силно.

— Иска да я осъдим като предупреждение за Лу. Ще получи петнайсет години и Сипаничавия ще се изяде от яд. Така ще му дадем да разбере кой командва в града.