Господарят на дъжда [bg]
- Автор: Bradby Tom
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:
Комисарят нервно размести писалката си и няколкото документа върху бюрото и измънка:
— Да.
— Това е пряко нападение срещу едни от най-талантливите ни служители — подчерта Маклауд.
— И преди са ги нападали — измърмори комисарят. — Момчетата ти се проявиха мъжки, разбира се…
— При един грабеж, но тогава беше различно. Сега е било подготвено. Имало е засада.
Вратата се отвори и Грейнджър влезе. Приближи се и седна до Фийлд. Докосна рамото му съчувствено и каза:
— Извинете ме за закъснението.
— Добър вечер, Патрик — топло го поздрави комисарят, сякаш виждаше любимия си син.
Фийлд забеляза, че и Маклауд, и Капризи отбягват погледа на Грейнджър.
Началникът на Специалния отдел разхлаби вратовръзката си, разкопча горното копче на ризата си и изпъна крака. Носеше елегантен тъмен костюм с жилетка и от джобчето му се подаваше верижка на златен часовник.
— Какво е положението, Капризи — обърна се комисарят към американеца. — Ти ръководеше операцията.
Капризи се наведе напред, облегна лактите си върху масата и погледна Маклауд и Фийлд.
— Чен е добре. Закарахме го в болница „Сейнт Мери“.
— Имах предвид мнението ти за събитията от следобеда.
Грейнджър запали цигара. Подаде сребърната си табакера единствено на Фийлд, след това стана и си взе пепелник.
— Очакваха ни. Машините бяха още топли. Изпразнили са фабриката набързо.
— Знаели са, че ще отидете?
— Да.
Настъпи продължително мълчание: единственият шум идваше от Грейнджър, който силно дърпаше от цигарата и изпускаше дима към тавана.
Комисарят изглеждаше като хипнотизиран.
Маклауд се наведе напред. Беше се поуспокоил.
— Въпросът е с какво сме привлекли такова внимание — отбеляза. — Дали е разследването на убийството, или с бележника, който ни насочи към фабриката. Освен това кой е знаел, че се каните да отидете? — обърна се към Фийлд: — Казал ли си на някого?
Младежът поклати глава.
— След като излезе от Криминалния, направо към фабриката ли тръгна?
— Не, отбих се за кратко при господин Грейнджър, но…
— Не ми спомена, че отиват във фабриката, иначе щях да го предупредя да внимават.
Грейнджър се огледа важно, сякаш ги упрекваше за наивността им.
Маклауд и Капризи се втренчиха във Фийлд, като че ли го подканваха да опровергае шефа си, но той мълчеше, стиснал здраво зъби. Спомни си, че беше казал за фабриката и на Наташа, и се опита да си припомни точните си думи. Не му се вярваше, че е възможно тя да злоупотреби с доверието му.
— Значи тук никой не е знаел, че се каните да отидете, така ли? — обобщи комисарят.
— Аз знаех — отвърна Маклауд. — Капризи също. Никой друг.
Отново настъпи мълчание. Грейнджър смачка фаса си, бутна пепелника в средата на масата и отбеляза:
— Чен също е знаел.
— Не би казал на никого — възрази американецът. — Не би допуснал такава грешка.
— Откъде си толкова убеден?
Капризи го изгледа мрачно. Грейнджър изместваше темата към един спорен проблем в управлението — лоялността на детективите китайци. Фийлд ясно виждаше, че това вбесява колегите му от отсрещната страна на масата. След като се замисли, той също изпита гняв. Чен бе добър полицай и едва не се беше простил с живота.
Комисарят прокара ръка по темето си и приглади малкото си останали косми. Фийлд погледна Маклауд в очите и изведнъж му се стори жизненоважно този човек да стане новият комисар.
— Следващият въпрос е какво ще предприемем — рече Маклауд; погледна първо комисаря, после Грейнджър. — Този човек не е просто гангстер. Той е убил едно момиче в района под наша юрисдикция или прикрива истинския убиец. Наредил е екзекуцията на напълно невинния портиер на кооперацията, а сега организира нападение срещу хората ни. И всичко това само за три дни.
Комисарят кимна неубедено.
— Трябва да му дадем урок. Това не може да продължава.
Отново се умълчаха. Грейнджър запали нова цигара.