Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Мястото изглеждаше мирно… докато Кос не забеляза мъртвеца.

— Ей там, в тръстиките. — Посочи и Аря го видя. Труп на войник, безформен и подут. Подгизналото му наметало беше провиснало от един изгнил дънер и ято сребристи рибки хапеха лицето му.

— Казах ви, че тук има трупове — обяви Ломи. — Усетих го по вкуса на водата.

Йорен се изплю и каза:

— Добер, виж дали му е останало нещо, което си струва да се прибере. Ризница, нож, пари някакви, каквото намериш. — После пришпори коня си и навлезе в реката, но животното заседна в меката кал, а отвъд тръстиките водата стана по-дълбока. Йорен подкара назад ядосан, конят му беше оклепан до коленете с лепкава кафява тиня. — Тук няма да можем да прекосим. Кос, ти ела с мен нагоре по реката да потърсим брод. Вот, Джерен, вие надолу по течението. Останалите чакате тук. Сложете пост.

Добер намери в колана на мъртвеца кожена кесия. Вътре имаше четири медника и кичур руса коса, вързана с червена връв. Ломи и Тарбър се съблякоха голи и нагазиха да поцапат във водата, а Ломи загреба с шепи от мазната кал, хвърли по Горещата баница и завика:

— Кална баница! Кална баница!

Отзад във фургона им Рордж запсува, засипа заплахи и им каза да му свалят веригите, докато го няма Йорен, но никой не му обърна внимание. Курц хвана риба с голи ръце. Аря видя как го направи — застана над плиткото вирче спокоен като блатна вода и ръцете му се гмурнаха бързи като змии, когато рибата мина наблизо. Не изглеждаше толкова трудно, колкото ловът на котки. Рибите нямаха нокти.

Другите се върнаха по обед. Вот съобщи за дървен мост на половин миля надолу по течението, но някой го изгорил. Йорен отлюспи лист горчивец от балата.

— Конете, да речем, ще преплуват, магаретата също, ама да прекараме и фургоните няма начин. А на север и запад дими, пак пожари, май ще останем от тая страна на реката. — Взе една дълга пръчка и начерта в калта кръг, с крива линия, продължаваща под него. — Това тук е Окото на боговете, с реката, както тече на юг. Ние сме ей тук. — Боцна до линията на реката под кръга. — Не можем да заобиколим езерото от запад, както мислех. На изток ще излезем пак на кралския път. — Той премести пръчката нагоре, където се срещаха линията и кръгът. — Ей тука някъде, доколкото помня, имаше град. Твърдината е каменна и е седалище на някакъв дребен лорд, само една кула, но си има стража и един-двама рицари сигурно. Тръгнем ли по реката на север, трябва да стигнем там преди тъмно. Трябва да имат лодки и мисля да наемем една. — Прокара пръчката през кръга на езерото. — Боговете ако са добри, ще хванем вятър и ще преплаваме през Окото до града на Харън. — Заби върха най-отгоре на кръга. — Там можем да купим нови коне или поне да се подслоним в Харънхъл. Там е седалището на лейди Уент, а тя винаги е била приятел на Стража.

Горещата баница опули очи.