![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
Аго се върна втори. Кълнеше се, че на югозапад е пусто и обгорено. Беше намерил руините на още два града, по-малки от Вее Толоро, но иначе същите. Единият бил ограден с кръг от черепи, набодени на ръждясали железни копия, така че той не посмял да влезе, но се беше задържал във втория колкото може по-дълго и го беше проучил добре.
Показа на Дани една желязна гривна, която бе намерил, украсена с необработен опал с големината на палеца й. Имало и някакви свитъци, но били изсъхнали и чупливи и Аго ги оставил на мястото им.
Дани му благодари и му каза да се погрижи за възстановяването на портите. Щом в древността врагове са могли да преминат пустошта и да унищожат тези градове, биха могли да дойдат отново.
— Щом е така, трябва да сме готови — заяви тя.
Джого толкова се забави, че Дани се уплаши, че се е загубил, но накрая, когато почти се бяха отказали да чакат, се появи откъм югоизток. Един от стражите, поставени от Аго, го видя и извика, а Дани се затича към стените да види сама. Беше вярно, Джого се връщаше, но не сам. Зад него яздеха трима странно облечени странници, върху някакви грозни същества с гърбици, пред които и най-големият кон изглеждаше мъниче.
Спряха пред градските порти, погледнаха нагоре и видяха Дани, застанала на стената над тях.
— Кръв от моята кръв — извика Джого, — бях в големия град Карт и се върнах с трима, които искат да те видят със собствените си очи.
Дани се взря надолу към странниците.
— Ето ме. Гледайте, ако така ви харесва… но първо ми кажете имената си.
Първият — светлокож мъж със синкави устни, отговори на гърлен дотракски:
— Аз съм Пият Пий, велик маг.
Вторият — плешив, със златна халка на носа, отговори на валирианския от Свободните градове:
— Аз съм Ксаро Ксоан Даксос от Тринадесетте, търговски принц от Карт.
Третата — жена с лакирана дървена маска, каза на Общата реч на Седемте кралства:
— Аз съм Куайте от Сянката. Дошли сме да търсим дракони.
— Повече не търсете — каза им Денерис Таргариен. — Намерихте ги.
ДЖОН
„Бяло дърво“. Така беше обозначено селото на картата на Сам. Джон не можеше да го приеме за село. Четири схлупени едностайни къщички от груб ломен камък, обкръжаващи празна мера и кладенец. Къщите бяха покрити с чимове, а прозорците — запушени с кожени дрипи. А над тях се издигаха белите клони и тъмночервените листа на огромно язово дърво.
Беше най-голямото, виждано някога от Джон Сняг, стволът му — близо осем стъпки на ширина, а клоните се протягаха толкова дълги, че цялото селце оставаше заслонено под техния покров. Големината не го притесни толкова, колкото лицето… особено устата, не просто изрязана в дървото резка, а дълбоко издълбана хралупа.
„Това там обаче не са овчи кости. Нито пък ей онзи череп в пепелта е от овца.“
— Старо дърво. — Мормон слезе от коня си и се намръщи.
— Старо — съгласи се гарванът на рамото му. — Старо, старо, старо.
— И силно. — Джон усещаше мощта му.
Торен Малък лес, тъмен в бронята и ризницата си, слезе до дървото.
— Вижте лицето. Нищо чудно, че хората са се бояли от тях, когато дошли във Вестерос. Бих взел една брадва, че да сека, да сека, докато я съборя тази проклетия.
А Джон каза:
— Милорд баща ми вярваше, че никой не може да изрече лъжа пред едно дърво на сърцето. Старите богове знаели кога човек лъже.
— Баща ми вярваше същото — рече Стария мечок. — Я да погледна този череп.
Джон слезе от коня. През рамото си, в ножницата от черна кожа, беше преметнал Дълъг нокът, кривия меч с широката дръжка, който Стария мечок му дари затова, че спаси живота му. Меч копеле за копеле, шегуваха се мъжете. Дръжката беше оформена като за него, с вълча глава от светъл камък, но самото острие беше от валирианска стомана, старо, леко и смъртно остро.
Коленичи и бръкна в дървената паст. Отвътре хралупата беше почервеняла от изсъхналата мъзга и почерняла от огън. Под черепа имаше друг, по-малък и със счупена челюст. Беше почти изгорял, станал на пепел и ронливи парчета кост.
Когато занесе черепа на Мормон, Стария мечок го вдигна с две ръце и се взря в празните очни кухини.
— Диваците изгарят мъртвите си. Винаги сме го знаели. Жалко, че не ги попитах защо, докато все още се намираха от тях да ги попита човек.
Джон Сняг си спомни за възкръсналата твар с блесналите сини очи на бялото лице. Беше сигурен, че знае защо.
— Де да можеха костите да говорят — изръмжа Стария мечок. — Това приятелче щеше да ни каже много. Как е умрял. Кой го е погребал и защо. Къде са се дянали диваците. — Въздъхна. — Горските чеда са могли да говорят с мъртвите, казват. Но аз не мога. — Хвърли черепа обратно в зейналата уста на дървото и той тупна сред облак пепел. — Огледайте тези къщи. Великане, качи се на това дърво, огледай. Да доведат и хрътките. Този път може би следата ще е по-прясна. — Тонът му издаваше, че не разчита много на последното.