![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
Във всяка от къщите влязоха по двама мъже, за да са сигурни, че няма някой да изчезне. На Джон се падна да отиде с вечно намусения Едисон Толет, скуайър с посивяла коса и тънък като прът, когото останалите братя наричаха Скръбния Ед.
— Не стига, че мъртъвците възкръсват и вървят — рече той на Джон, докато прекосяваха пасището сред селото, — а сега Стария мечок и да говори с тях ли иска? Казвам ти, нищо добро няма да излезе от това. И кой да ти каже дали и костите не лъжат? Откъде накъде смъртта ще прави човек по-искрен или по-умен? Мъртвите сигурно са много досадни, ще ти досадят с оплакванията си — студено ми е в земята, гробът ми трябваше да е по-голям, защо той си има повече червеи от мен…
На Джон се наложи да се приведе, за да мине през ниската врата. Подът бе от отъпкана пръст. Нямаше никакви вещи и мебели, никакъв признак, че тук са живели хора, освен малко пепел под дупката на огнището в покрива.
— Какво окаяно място за живеене — каза той.
— Аз съм роден в една къща точно като тази — заяви Скръбния Ед. — Най-вълшебните ми години. Виж, после дойдоха трудни времена. — В единия ъгъл на стаята имаше постеля от суха слама. Ед я погледна с копнеж. — Всичкото злато на Скалата на Кастърли бих дал да мога отново да легна в постеля.
— Ти на това постеля ли му викаш?
— Щом е по-меко от земята и има покрив над главата, постеля му викам. — Скръбния Ед подуши въздуха. — Мирише ми на тор.
Миризмата беше съвсем смътна.
— Стара тор — каза Джон. Къщата като че ли беше опразнена преди много време. Той коленичи и зарови в сламата да види дали няма нещо скрито в нея. После огледа стените. Не му отне много време. — Тук няма нищо.
Не че беше очаквал нещо. Бяло дърво беше четвъртото село, през което минаваха, и навсякъде — едно и също. Хората ги нямаше, изчезнали бяха някъде с оскъдните си вещи и каквито там животни са имали. В никое от селата не намериха следи от нападение. Бяха просто… празни.
— Какво според теб се е случило с всички тях? — попита Джон.
— Нещо по-лошо, отколкото можем да си представим — предположи Скръбния Ед. — Е, аз сигурно мога да си го представя, но предпочитам де не го правя. Стига ми, че знам, че отиваме към ужасен край — няма защо да мисля за него предварително.
Когато излязоха навън, две от хрътките душеха пред вратата. Другите псета обикаляха из селцето. Чет ги ругаеше шумно, с онзи негов яд, който никога не го оставяше. От светлината, процеждаща се между кървавочервените листа на язовото дърво, мехурите по лицето му изглеждаха още по-възпалени. Когато видя Джон, кучкарят присви очи — не го обичаше.
Другите къщи не разкриха нищо.
— Заминали — заграчи гарванът на Мормон, плесна с криле и кацна на язовото дърво над тях. — Заминали, заминали, заминали.
— Само преди година в Бяло дърво е имало диваци.
Торен Малък лес повече приличаше на лорд от Мормон, облечен в черната бляскава ризница и украсената със сребърни релефи броня на сир Джаръми Рикър. И с плаща на сир Джаръми… но възкръсналата твар бе взела живота на сир Джаръми, а Нощния страж нищо не можеше да хвърли на вятъра.
— Преди година Робърт беше крал, а в страната царуваше мир — заяви Джармън Бъкуел, — набитият як мъж, който командваше съгледвачите. — Много неща се променят за една година.
— Едно не се е променило — настоя сир Маладор Локи. — Колкото по-малко диваци, толкова по-малко грижи. Няма да скърбя, каквото и да ги е сполетяло. Разбойници и убийци са, цялата им пасмина.
Джон чу шумолене в червените листа над главите им. Два от клоните се разтвориха и той зърна дребно човече, което се движеше от клон на клон леко като катеричка. Бедвик беше не повече от пет стъпки висок, но сивите кичури в косата издаваха възрастта му. Другите щурмоваци го наричаха Великана. Седна на един раздвоен клон над главите им и каза:
— На север има вода. Езеро ще да е. На запад се издигат няколко хълма, не много високи. Друго нищо не се вижда.
— Можем да лагеруваме тук през нощта — предложи Малък лес.
Стария мечок погледна нагоре да зърне небето през бледите клони и червените листа на язовото дърво.
— Не. Великане, колко ни остава до мръкване?