Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
— Ще бъда твоето сърце — прошепна той, докато блаженството — всепоглъщащо и пламенно — я обземаше. — Ще бъда твой приятел, Чеси. Завинаги.
Стискаше зъби и се бореше със собственото си желание, наблюдавайки красотата на нейната страст, която заливаше и него.
— Ще бъда… ъ… дясната ти ръка. Л-л-лявото ти око. Сърцето ти. Най-храбрият ти воин. Ще те браня от всички неприятели.
Дори от себе си. Защото ще съм мъжът, който първи и най-добре те е любил, сладка моя Чеси. Но ти никога няма да го узнаеш.
Едва тогава започна отново да се движи, а нейната женственост бе все така сладостна и влажна. Очите й продължаваха да блестят от преживяното удоволствие.
Изумление, радост и възхита пробягаха по лицето й.
— Т-Тони?
— Ето, красавице. Никакви блянове този път. Никакви фантазии. Само аз. Само ти. Само това.
Тя обгърна тялото му с крака. Отметна назад глава и косата й се разпиля по ухаещата на лавандула възглавница като необуздан, тъмен облак.
— Искам… О, искам…
Докато говореше, тя се напрегна. Сега той бе обхванат от страст — безмерна, сляпа, разтърсваща — затова почти не я чу.
Но изведнъж дочу — не с ушите си, а със сърцето си — когато тя промълви:
— Искам теб.
Тя го потопи в наслада, а тялото й остана застинало нагоре, когато продължи:
— О, Боже. Така… С теб. Вечно…
И той стана пленник на нейната страст завинаги — изпълнен с ненаситен копнеж към тази страстна евина дъщеря.
Герой в нейните боготворящи, го очи.
Това бе най-ужасното нещо, което някога бе вършил. Осъзнаваше го.
Но в мига, когато нежните викове на Чеси звънтяха в ушите му, когато краката й го обгръщаха, а облекчението, се изливаше от него като стихиен поток, графът на Морлънд откри, че нищо друго не го интересува.
Когато тя се събуди, той бе облечен, стоеше до прозореца и се взираше в нощта.
— Тони? Ти…
— Добре съм. — Извърна се и се усмихна горчиво. — Е, може би не съм съвсем добре, но поне нямам вече чувството, че съм мъртъв… или че ей сега ще умра.
— Защо си облечен?
Той въздъхна.
— Дошъл е куриер от Форин Офис. Уитби се качи да ми съобщи. Постарах се да не те безпокоя.
— Не си. — Чеси се прозя и се протегна. — Признавам, нямах никаква представа. Нищо не съм чула.
— Ти изкара две тежки нощи.
— Така ли? — Гласът й — нисък и дрезгав накара косъмчетата по врата на Морлънд да настръхнат. Напрегна всичките му мускули. Графът отчаяно се опита да не му обръща внимание.
— Благодарих ли? Надявам се, че съм го сторил.
— Направихте го, милорд. Около петдесет пъти вече.
Дори не се усмихна на закачката й. Чеси съзря в очите му решителност и това я изплаши.
— Какво има?
— Справедлив въпрос. Става дума за гордост, предполагам. И за чест. Много отдавна ти дадох обет, Чеси. Казах, че ще бъда твоето сърце, твоят воин. Срещу всякакви неприятели. Но… Но чувството между нас просто не може да изчезне. А аз съм прекалено изхабен и съсипан, за да съм подходящ за теб. И точно затова ти би трябвало да побегнеш от мен колкото се може по-смело и по-бързо.
— Това ще помогне ли?
— Не знам. Не съм сигурен, че ще те пусна вече, дори да настояваш.
Чеси бавно се надигна в леглото. Гъвкавите й мускули — от краката до раменете — бяха толкова изящно оформени, че Морлънд усети внезапна болка в слабините.
— Радвам се да го чуя, английски варварино. — Тя се доближи и докосна с пръсти стегнатата буза с едва набола брада. — Баща ми винаги казваше, че съдбата се кове от мъжките сърца, а не от звездите. Ако това е така, искам ти да бъдеш моята съдба.
Морлънд се намръщи.
— За жалост, баща ти често приказва глупости.
Чеси се усмихна и нежно прокара пръст по твърдата му, волева брадичка.
— Не, той е гений. Глупакът си ти, Тони Морлънд, въпреки целия ти прехвален житейски опит. — Погледът й се спусна надолу, към плътните му устни. — Мой глупав приятелю. Мой приятел завинаги. — Гласът й стана дълбок и приглушен. — Моя най-съкровена любов.
Тя освободи най-горното копче на ризата му. Усети го да потръпва.
— Недей, Чеси. Не ме улеснявай в момент, когато се мъча да изброя всички причини, поради които не бива да оставаш. Баща ти би ми изтръгнал сърцето със собствените си ръце, ако узнае какво съм правил с теб в моето легло през изминалата нощ.
Чеси сведе мигли като черна коприна над сияещи като аметисти очи. Гласът й стана тих, тъжен.
— Съжаляваш ли?
— Боже Господи, не.
— А… Желаеш ли ме? Поне малко?
— Поне малко ли? О, небеса, бих могъл да те държа тук с години и никога да не ти се наситя. Думата желая не може да изрази чувствата, които изпитвам към теб.