Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
Императорът скри лице зад треперещите си ръце.
— В такъв случай има ли въобще нещо, което съм състояние да направя? — попита сподавено той.
— Трябва да изгаряш мъртъвците — отговори тя. — Най-добрият начин е да изгориш къщите им, без да ги изнасяш отвътре. Това намалява разпространението на болестта.
— Освен това трябва да разпратиш патрули по улиците — добави мрачно Белгарат. — Ще се появят мародери, ограбващи вещите и домовете на умрелите, а те със сигурност ще се заразят. Изпрати из всички части на града стрелци с лъкове и им заповядай да застрелват мародерите веднага щом ги забележат. Независимо къде. След това телата им трябва да бъдат натикани с дълги прътове в заразените къщи и изгорени заедно с труповете, които вече са вътре.
— Но ти приказваш за унищожението на Мал Зет! — възрази разгорещено Закат.
— Не — отвърна Поулгара. — Говорим за спасяването на колкото е възможно повече от твоите поданици. Трябва да се подготвиш за това, Закат. В края на краищата може да се наложи да изведеш насилствено всички здрави граждани в полето, да ги обкръжиш с пазачи — така ще им попречиш да се пръснат на всички страни, а след това да изгориш до основи целия Мал Зет.
— Това е немислимо!
— Може би трябва да започнеш да мислиш за това — отвърна вълшебницата. — Алтернативата може да бъде много, много по-лоша.
12.
Гарион настойчиво каза:
— Силк, трябва да спреш всичко това.
— Съжалявам, Гарион — отвърна дребничкият драснианец и огледа предпазливо окъпания в лунна светлина вътрешен двор, търсейки шпиони. — Планът вече е задействан. Бандитите на Сади са в двореца и получават заповеди директно от Васка. Сега Васка се чувства толкова храбър и е толкова самонадеян, че е готов да се изправи срещу самия Закат. Генерал Брегар от Бюрото за военни доставки усеща, че става нещо, затова се е обградил с многобройна войска. Кралят на Палиа, принц-регентът на Делчин и старият крал на Воресебо са въоръжили до зъби всички свои васали. Палатът е затворен, никой не може да вкара помощ отвън, дори и самият Закат. Положението е такова, че една непредпазлива дума може да възпламени неудържим конфликт.
Гарион започна да ругае.
— Ти самият ни каза да действаме — напомни му Сади.
— Силк, точно сега не можем да се измъкнем от двореца — да не говорим за бягство от града. Предизвикахме опасни междуособици и се озоваваме тъкмо в най-нажежената точка на събитията.
Силк мрачно кимна и каза:
— Зная.
— Трябва да отида до Закат — рече Гарион. — Ще му разкрия цялата истина. Той може да заповяда на императорската гвардия да обезоръжи всички размирници.
— Ако си мислел, че е трудно да измислиш начин за измъкване от двореца, сега започвай да мислиш как ще успееш да избягаш от императорския затвор. Досега Закат се държа учтиво, но не смятам, че неговото търпение — или по-точно гостоприемството му — би преглътнало подобни заговори от наша страна.
Гарион изсумтя.
— Боя се, че надхитрихме самите себе си — измърмори Силк и се почеса по главата. — Е, случват се понякога такива неща.
— Можеш ли да измислиш някакъв начин да предотвратим конфликта, или поне да го забавим?
— Страхувам се, че отговорът ми е „не“. Положението е нестабилно — една искра ще предизвика взрив. Може би ще е най-добре да разкажем всичко на Белгарат.
Гарион трепна.
— Той никак няма да се зарадва.
— Ще бъде още по-ядосан, ако не му кажем.
— Имаш право — въздъхна Гарион. — Хайде да отидем при него и да разкрием всичко.
Беше им необходимо доста време, докато намерят Белгарат. Най-сетне го откриха — стоеше до прозореца в една от стаите на последния етаж на източното крило и наблюдаваше бушуващите в града пожари. Огромни пламъци, обвити в пелени от сажди, бълваха от цели редици къщи, пелена от плътен пушек скриваше небето.
— Положението излиза от контрол — рече възрастният мъж. — Би трябвало да събарят някои къщи, за да спрат огъня, но войниците се страхуват да напускат казармите си. — Той изруга и добави: — Мразя пожарите.
— Появи се и нещо друго — подхвана предпазливо Силк, оглеждайки стената за пролуки, от които по всяка вероятност надничаха шпиони.
— И какво е то?
— О, нищо особено — отвърна Силк с преувеличена небрежност. — Просто искахме да привлечем вниманието ти върху една подробност, това е всичко. — Ала пръстите на драснианеца вече бяха започвали да мърдат чевръсто. Докато той говореше съвсем спокойно за някакъв маловажен проблем с конете, пръстите му успяха да опишат създалото се положение.