Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
В двореца естествено бяха загрижени за положението, ала палатът, заобиколен от всички страни от градини и високи стени, се намираше твърде далече от останалата част на града. Все пак като допълнителна мярка за сигурност императорът издаде заповед никой да не влиза, нито да напуска комплекса. Сред хората, затворени вътре, бяха и неколкостотинте работници, наети от барон Васка, началника на Бюрото по търговия, които трябваше да започват обновяването на кабинетите в неговото учреждение.
По обяд, един ден след като бяха затворили портите на императорския комплекс, Гарион, Белгарат и Поулгара бяха повикани на аудиенция със Закат. Завариха императора крайно изтощен, с черни сенки под очите, наведен над картата на столицата.
— Влезте, влезте — покани ги той. — Сядайте.
— Изглеждаш уморен — отбеляза Поулгара.
— През последните четири нощи не съм мигнал — призна Закат, след това погледна уморено Белгарат. — Казваш, че си на седем хиляди години?
— Да, приблизително на толкова.
— Виждал ли си подобен мор по-рано?
— Да, няколко пъти.
— И колко време обикновено продължава това?
— Зависи каква е болестта. Някои от епидемиите затихваха след няколко месеца. Други продължаваха, докато всичко живо в областта загине. Сигурно Поул знае повече от мен по този въпрос. Тя има опит в областта на медицината.
— Лейди Поулгара? — обърна се към нея императорът.
— Трябва да зная какви са симптомите преди да кажа каква е болестта — отговори тя.
Закат започна да рови из купчината документи на масата.
— Ето. — Той взе един лист и зачете: — Висока температура, гадене, повръщане. Състояние на студена треска, обилно изпотяване, силно възпалено гърло, главоболие. И накрая — делириум, след което идва смъртта.
Вълшебницата го изгледа сериозно.
— Това не звучи никак добре. Има ли нещо необичайно в позата на труповете?
— Всички мъртъвци имат някаква ужасяваща усмивка на лицата — отговори императорът.
Тя поклати глава.
— Тъкмо от това се боях.
— И каква е болестта?
— Чума.
— Чума? — Лицето на Закат пребледня. — Мислех, че в такъв случай по телата на мъртвите се появяват отоци. Тук не се споменава за никакви отоци.
— Има няколко разновидности на чумата, Закат. Най-често срещаната форма наистина се характеризира с отоци. Друга форма напада белите дробове. Формата, с която се сблъскваме тук, е най-опасната, най-свирепата, най-силно заразната.
— Лечима ли е?
— Не, заболяването в тази форма не може да се излекува. Някои хора оцеляват, но вероятно става дума за по-леко протичане, по-щадяща проява на симптомите, или пък тези хора имат естествен имунитет. Други пък въобще не се разболяват. Просто не развиват заболяването, независимо от това колко пъти влизат в контакт с болните.
— Какво мога да направя?
Вълшебницата го погледна проницателно и каза:
— Онова, което ще чуеш, няма да ти хареса.
— Чумата ми харесва още по-малко.
— Направи Мал Зет затворен град, блокирай всички подстъпи към града. Изолирай цялата столица така, както постъпи с двореца.
— Не говориш сериозно!
— Напротив, думите ми са абсолютно сериозни. Трябва да задържиш инфекцията, ограничавайки я в Мал Зет. Единственият начин да го направиш е да попречиш на хората да излизат извън града, разнасяйки заразата на други места в страната. — Лицето й беше непоколебимо. — И като казвам, че трябва да направиш Мал Зет затворен град, имам предвид че не бива да се допускат никакви изключения. Никой не трябва да напуска столицата. Абсолютно никой.
— Аз трябва да управлявам цяла империя, Поулгара! Не мога да остана затворен като в килия тук и да оставя страната да се управлява сама. Трябва да приемам пратеници отвън и да изпращам заповедите си по някого в другите градове.
— В такъв случай неминуемо ще управляваш империя на мъртъвци. Симптомите на болестта се проявяват седмица или две след инфекцията, но през последните няколко дни от тази скрита фаза на заболяването носителят е ужасно заразен. Ако изпращаш вестители извън столицата си, рано или късно болестта ще се разпространи из цяла Малореа.
Раменете на Закат се отпуснаха примирено и той попита едва чуто:
— Колко?
— Не те разбрах.
— Колко хора ще умрат тук, в Мал Зет, Поулгара?
Тя се замисли, после каза:
— Половината. И то ако имаш късмет.
— Половината ли? — изрече задъхано той. — Поулгара, та това е най-големият град на света! Ти приказваш за най-голямото бедствие в историята на човечеството.
— Зная. Мъртъвците ще бъдат половината от населението на столицата, и то ако боговете са извънредно благосклонни към тебе. Смъртността може да достигне до четири пети от всички в твърдината ти.